Иван Вазов

Обличаме наглед лекото (но всъщност плътно и зимно) сноуборд яке и с уверена фланьорска крачка се впускаме в изследване на чудния квартал Иван Вазов – малък, спретнат и предлагащ меко казано впечатляваща гледка към Витоша.Кварталът отговаря поне на няколко от условията ни, за да го наречем наистина добър. Малък е (границите му са оформени от улица Бяло черква и булевардите България, Петко Тодоров и Петко Каравелов), почти напълно е лишен от съмнителния чар на късното социалистическо строителство (разбирайте – мастодонтски панелки с входове от А до Ж) и е близо до един от столичните паркове.Въпреки че е разположен точно до адовия (и денонощен) трафик на България, Иван Вазов всъщност е адски тихо място.Достатъчно е да направите стотина-двеста крачки от НДК, да слезете под моста и вече сте в малките улички срещу Националната търговско-банкова гимназия.Тук можете да се шмугнете между ниските блокчета и да пийнете топло кафенце на някоя пейка или пък да продължите към Петко Каравелов, където ви очаква дива растителност, вече пълноводната Перловска река и няколко брода към градинката зад музей Земята и хората (позната на много хора и като Кучешката градинка).Изобщо, странно е защо наричат Петко Каравелов булевард, тъй като автомобилното движение по него е минимално, което пък е идеално за нашата пешеходна разходка, която може спокойно да става и по улицата, и по тротоара.
В зората на 90-те на пресечката на Янко Забунов и Каравелов се намираше така наречената 14-а дискотека, зад танцувалното име на която се криеше истински рок/метъл клуб, който през част от времето служеше и като репетиционна на Щурците.В една от градинките (точно зад 15-и ДКЦ) освен сянка през лятото (и завет през ветровитата зима), ще откриете един от най-симпатичните монументи в градския център – паметника на летците, защитавали и загинали в защита на небето над града при англо-американските бомбардировки през 1943 и 1944. Спрете там поне за секунда и мислено отдайте почит на онези, които са жертвали себе си така, както ние не бихме могли.Встрани от вече обсъдения булевард, най-добрите начини да обходите и разгледате квартала са дългите и пресичащи го напряко Балша, Димитър Манов и, разбира се, Витоша. По тях можете да разгледате и останалите и до днес образци от най-старите къщи, появили се тук още в първите две десетилетия на 20 век – красиви стари еднофамилни сгради и кооперации, гордо изпъчили балкони и градинки между по-късно построените блокове. Социалистическото строителство тук е доволно пипнато – кварталът е бил един от централните, затова е полагано съответното старание.Гледката към Витоша е просто великолепна, а обширният Южен парк започва точно там, където свърша булевард Витоша (и самия квартал Иван Вазов), което пък е безкрайно приятно, независимо дали ползвате парковите пейки и алеи за джогинг или лятна бира с приятели.Задължително се спираме и пред читалище Петър Берон – основано е още през 1926 и все още е тук, стоически устояло на промяната на обществените нрави и политически строеве. Ние пък го свързваме с още нещо – там някога беше и едноименното кино, преобразило се за кратко в клуб Империал. През бурното начало на 90-те той приютяваше страхотни рок концерти (удивително – Хиподил подгряваха Babyface Clan!), а цялото пространство наоколо бе поне толкова важно, колкото Кравай – място за среща на уейвъри, метъли и всякакви дисиденти (все пак, през 1989 именно в киното са първите разрешени от властта срещи на Екогласност).В другия край на квартала, на границата със Стрелбище (където ще фланьорстваме някой друг път) пък е друга от местните забележителности – едноименният пазар, на който можете да намерите всичко – от евтини чорапогащи до алкохол и не чак толкова евтини зеленчуци, предлагани от живописни български (но вероятно не и квартални) персонажи.Тук е и обръщалото на трамвая, и стадион Раковски, за който твърдят, че имал цели пет хиляди седящи места, но който май никога няма да видим с очите си, защото не се сещаме кога за последен път там изобщо са провеждали футболен мач (или друго голямо спортно събитие).