Ивелина Димчева: Нека заедно да опитаме да съхраним това, което ни е останало

През есента на 2023, чрез фотографска експозиция „Невидима София“ Програмата изследва в дълбочина гаснещите емблематични софийски сгради, които се крият в малките улички, далеч от отъпканите пътеки на всекидневието. Тази пролет медията отново влиза в ролята си на куратор, като този път в проекта се включват и L’Еuropeo, с които заедно тръгваме по пътя на изчезналите софийски киносалони.

От 24 до 27 април в nOva art space проследяваме историите на най-ранните кина в града чрез вълнуващ фоторазказ, който ни изпраща на пътешествие в самото начало на XX век. Чрез фотографиите на Александър Станишев, Георги Андинов и Ивелина Димчева, съчетани с архивни кадри от златната ера на българското кино, ние отново преоткриваме магията и красотата на софийските киносалони от една отминала ера.


Разговаряме с Ивелина Димчева, която преоткрива реалността през изкуството на своя обектив

Тя се занимава с фотография от студентските си години в НАТФИЗ, където завършва драматургия. Учейки това, осъзнава, че писането е доста самотно занимание, а тя има нужда от повече споделеност, за да твори. Така съвсем естествено се отключва и любовта към фотографията, след като един ден се сдобива със стария фотоапарат на Александър Станишев и започва да снима всичко около себе си (то беше само щракане в началото, както казва Ива), докато разбере какво ѝ харесва. Споделя, че може би най-много се открива в документалната фотография, защото, „колкото и клиширано да звучи, винаги ме изумява това как с една снимка понякога можеш да кажеш много повече, отколкото с думи“.

Знаеше ли колко многобройни са били столичните кина, преди да се включиш в проекта?
Нямах представа, тъй като не съм израснала в София, но ме натъжи фактът колко малко кина функционират като такива днес.

Как си обясняваш тяхното изчезване?
Ако следваме хронологията на времето, появата на телевизията е преломен момент в нашата история, който смятам е отговорен за редуцирането на голяма част от кино посетителите. Следва свободният интернет достъп и пиратските сайтове и стигаме до наши дни, когато стрийминг платформите са предпочитано средство за гледане на кино. И естественият ход в случая е празните киносалони да бъдат изместени от институции, които по-добре обслужват нуждите на обществото. Явно нуждата ни да пазаруваме е по-голяма от тази да ходим на кино.

Смяташ ли, че е възможно нещо да се направи по този въпрос, или по-скоро каузата е загубена?
Смятам, че щетите вече са нанесени. Не можем да върнем сградите, повечето от тях са в окаяно състояние. Главният проблем според мен се корени в отношението на хората (или понякога дори липсата на такова) към културното ни наследство. Това, което всеки един от нас може да направи, е да даде гласност на каузата и заедно да опитаме да съхраним това, което ни е останало.

Фотограф: Ивелина Димчева

Какво ти направи впечатление, докато снимаше сградите на някогашните кина?
Направи ми впечатление, че на никое от местата, които посетихме, нямаше и помен от някогашните кина. Бих казала, че това е заличаване не само на сградите, но и на спомените, които хората имат за тях.

Имаш ли любим софийски киносалон? Кой е и защо точно той?
Първият, за който веднага се сещам, е Домът на киното. И напълно си отговаря на името, защото наистина го усещам като вкъщи. Със сигурност е киното, в което съм прекарала най-много часове и съм гледала най-смислените филми. Там сякаш винаги витае усещането за споделеност.

Спомняш ли си първия път, когато беше на кино? А в кой киносалон?
Спомням си, че в моя роден град Кърджали нямаше кино, когато израствах. Родителите ми само са ми разказвали за някогашното ни кино „Орфей“, което има подобна съдба като някои от столичните – превърнато в търговски център. И мога да кажа, че по разказите им изпитвах носталгия за нещо, до което дори не съм се докосвала. За съжаление в града ни нямаше алтернатива години наред. Освен може би лятното кино за кратко. Там помня, че беше голямо вълнение за всички – на открито, под звездите. Бях малка, но тогава наистина осъзнах нуждата от това да се ходи на кино, да споделиш емоциите от филма с останалите, да се смеете на едни и същи неща. Не знам дали при всички е било така, но в мен със сигурност се запали нещо. Липсата на кино е в голям ущърб на един град. И смятам, че това е огромен проблем и на други областни градове в България. Ако в столицата поне се адресират тези проблеми, в малките градове изобщо не се говори за тях.

С какво би била ценна за обществото фотоизложбата „Изчезналите кина на София“?
Както всяко едно събитие с кауза – да привлече вниманието на хората. Това, което фотографиите могат да направят, е да докоснат всички нас на малко по-лично ниво, да ги накарат да са съпричастни с каузата чрез провокиране на някаква емоция у тях, била тя радост, тъга или гняв. Всичко това е ценно за достигане до хората, да се създаде чувство на дълг, на общност, на чувство, че всички ние сме отговорни към мястото, в което живеем. 


Съвместната с L’Europeo изложба “Изчезналите кина на София” се осъществява с подкрепата на гигантите в качествената и чиста козметика Etat Pur, най-добрия приятел на предстоящите топли дни GIN 1689, изкусителния аромат на NESCAFÉ® Dolce Gusto® и посланиците на елегантния начин на живот SETU fine living boutique.

С благодарности към Столична община и nOva art space.