Има нещо гнило (но адски притегателно) в способността на датското кино да дълбае психологически ями, да изследва човешкото поведение в крайни ситуации и да шокира на подсъзнателно ниво. Доказват го Мадс Микелсен и Томас Винтерберг, които отново творят история в актьорско-режисьорските взаимодействия (ако не сте гледали нечовешки нагнетяващата им колаборация Ловът, не знаете нищо за киното) с фестивалния галеник Още по едно, олюляващ се между комедията и драмата с безразсъден патос. Четирима гимназиални учители решават да удавят колективната си криза на средната възраст в алкохол, превръщайки в практика хипотезата, че постоянното нископромилно опиянение води до отлични резултати в професионалния и личния живот. Оказва се, че теорията работи, но с кратък срок на годност.
„Отмъщението е ястие, което се сервира най-добре студено“ – но и с методологично внимание към детайла, прибавя главната (анти)героиня в горещата сплав между трилър и черна комедия на дебютантката Емералд Фенел. Номинираният в повечето основни категории на тазгодишните Златни глобуси Момиче с потенциал е манифест на войнстващото правосъдие, прикрито под заблуждаващо захаросана повърхност – точно като своя протагонист. Белязана от трагичната участ на своята приятелка Нина, станала жертва на изнасилване, миловидната, но движена от стоманена решимост Каси превръща изобличаването на потенциални хищници в цел на съществуването си и се заклева да почерпи всеки участник в страданието на Нина с порция от собствената му отрова. Каквото и да й струва това.
