Рядко се споменава, че на дъното на язовир Копринка, например, лежи цял тракийски град. Севтополис е бил столица на Одриското царство от 320 година пр. Хр., ала след изследване и фотографиране на разкопките е разпоредено строежът на язовира да продължи и тракийските останки потъват в забрава. За жалост подобна съдба не сполита единствено артефакти от древността – в периода от началото на 50-те до средата на 80-те години в България тече интензивен строеж на язовири и жителите на над 40 села в цялата страна са насилствено изселени. Руините на някога кипелите от живот улици остават на дъното. Макар че подобно историческо събитие изглежда незначително като мащаб, то бележи завинаги поколения хора и оставя дълбок отпечатък в колективната им памет.

Сестрите Ралица и Стела Каменови са наследници на Станко Тодоров, жител на вече несъществуващото село Живовци. Това е едно от двете заличени села по време на строежа на язовир Огоста. Съдбата на дядото на Ралица и Стела подпалва в тях интерес към неразказаното минало на унищожените селища. Така се появява инициативата Изгубени под водата, първоначално под формата на страница в Instagram, а днес вече и уебсайт, който съхранява спомена за потопените места – техните празници, музиката, обичаите, историите на хората, живели там.
Процесът на работа на създателките на проекта се основава върху задълбочено историческо изследване, проучване на архивни материали, фотографии, карти и хроники, както и върху лични истории и литературни творби, посветени на потопените села. След подробно разучаване на наличните документи, Ралица и Стела се отправят към язовирите в търсене на артефакти от някогашния живот. Записват аудио и видео, разговарят с потомци на някогашните жители и заснемат останките, до които успяват да достигнат. Крайният резултат е историческо-художествено представяне на наученото под формата на колажи и текстове чрез дигитални и аналогови техники.
Потопени градове има в цял свят, а за много от българските потопени селища не се говори често. Най-популярните подобни обекти са полупотопената църква в яз. Жребчево, любимо място на фотографи и туристи, както и селата Живовци и Калиманица, съхранени в творчеството на Йордан Радичков и популяризирани във филма на Христо Христов Последно лято.
Споменът за с. Горни Пасарел, изчезнало под язовир Искър, пък откриваме в стиховете на Василка Златева Захова. От селото днес е запазен единствено манастирът Св. Пророк Илия, където всяка година през лятото се събират горнопасарелци и техните потомци в памет на живота, атмосферата и обичаите на родното си място повече от 60 години след неговото заличаване. Сред другите потопени населени места са село Калково, село Шишманово, село Жребчево, село Запалня и много други.

Ралица и Стела Каменови създават колажите си със снимки от личния си архив, както и с фотографии, изпратени от други наследници на залетите от язовирите села. Продължават да събират истории от бивши жители на унищожените селища и техните потомци и канят всеки, който има какво да сподели, да изпрати своята история на имейл podvodata@gmail.com.