Двамата не са в редовния профил на незаконните емигранти, защото са от средната класа и от Мексико не ги избутва бедност, а конфликт с кръвожаден наркокартел, с който се забъркват. Книгата е задъхан трилър през прах и кръв и хич не избягва бруталните описания на насилие, което дебне героите с изобретателност на всяка крачка. След публикуването ѝ обаче се надигна шумна вълна: читатели и писатели заявиха, че, понеже авторката няма мексикански корени, няма и право да разказва тази история. Други я обвиниха, че фетишизира нелегалната емиграция. Е, Къминс не си помогна по втората точка, като пусна в туитър красив маникюр с рисунка на бодлива тел, което обаче не значи, че някой има право да казва на друг за какво да пише роман. Месеци след тези дебати книгата излиза на български на 23 март – опитайте отсега дали и на вас ще допадне Изхвърлени в Америка, сред чийто фенове са Стивън Кинг и Джон Гришам.
Откъс от романа на Джанин Къминс, издаден от ICU в превод на Надежда Розова

Един от първите куршуми долита през отворения прозорец над тоалетната, където стои Лука, и по една случайност не го пронизва между очите. Отначало той изобщо не разбира какво става, почти не забелязва тихото свистене, с което куршумът прелита край него и се забива в облицованата с плочки стена отзад. Последвалият порой обаче е силен – екливо трополене, тракане с бързината на перка на хеликоптер. Разнасят се и писъци, но за кратко, бързо биват заглушени от стрелбата. Преди Лука да успее да вдигне ципа на панталона си, да свали капака на тоалетната чиния, да се покатери отгоре и да надникне навън, преди да смогне да установи откъде се носи страховитата тупурдия, вратата на банята рязко се отваря и на прага застава мама.

– Mijo, ven (1) – казва тя толкова тихо, че Лука не я чува.

Ръцете ѝ не са нежни, когато го насочва към душкабината. Той се спъва в бордюра и пада напред върху дланите си. Мама се мята върху него и докато двамата се прекатурват, зъбите му се впиват в устната. Усеща вкуса на кръв. Тъмна капка образува червено кръгче върху яркозелена плочка в душкабината. Мама натиква Лука в ъгъла. Няма нито врата, нито завеса. Просто ъгъл в банята на abuela (2), преграден със стена от плочки, подобие на кабина. Третата стена е висока около метър и половина и е дълга метър – може и да прикрие Лука и майка му, ако извадят късмет. Гърбът на Лука е приклещен, раменцата му докосват двете стени. Свил е колене към брадичката си, а мама го е обгърнала като черупката на костенурка. Вратата на банята стои отворена и това тревожи Лука, макар да не я вижда отвъд щита на майчиното тяло, зад барикадата на полустеницата в бабината баня. Иска му се да се измуши и да побутне вратата с пръст, да я затвори. Не знае, че майка му нарочно я е оставила отворена, защото затворената врата привлича специално внимание.
Отвън продължават да трещят изстрели, съпътствани от мириса на дървени въглища и на прегоряло месо. Татко пече месо и любимите пилешки бутчета на сина си. Лука ги обича съвсем леко поизгорели, с хрупкава кожица. Мама повдига глава, колкото да го погледне в очите. Обхваща с длани лицето му и се опитва да му запуши ушите. Отвън обстрелът отслабва. Секва и после се възобновява на пукотевични изблици в ритъма на лудешкото и неравномерно туптене на сърцето на Лука. В кратките затишия продължава да се чува радиото, женски глас, който оповестява: Ла Мехор 100.1 FM, Акапулко!, а след това Banda MS пеят колко са щастливи, че са влюбени. Някой прострелва радиото, разнася се смях. Мъжки гласове. Два или три, Лука не може да определи. Тежки стъпки във вътрешния двор на баба му.

– Той тук ли е? – чува се глас точно пред прозореца.
– Тук е.
– Ами хлапето?
– Mira (3) , има някакво хлапе. То ли е?

Братовчедът на Лука, Адриан. Облечен е със спортен клин и фланелка с името на Ернандес (4) . Адриан умее да подхвърля футболна топка от коляно на коляно четиресет и седем пъти, без да я изпусне.

– Не знам. По възраст май отговаря. Снимай го.
– О, пилешко! – обажда се друг глас. – Изглежда вкусно. Искаш ли?

Главата на Лука е под брадичката на мама, тялото ѝ обгръща плътно неговото.

– Зарежи пилето, pendejo (5) . Провери в къщата.

Приклекнала, майката на Лука се полюшва и избутва момчето още по-близо до стената. Стисва го, двамата чуват как задната врата проскърцва и се затръшва. Стъпки в кухнята. Пресеклива стрелба в къщата. Мама извива глава и забелязва яркото и самотно петно от кръвта на Лука върху плочките на пода, осветено от кос сноп светлина откъм прозореца. Лука усеща как дъхът ѝ секва. Къщата е притихнала. Коридорът към вратата на банята е застлан с килим. Мама дръпва ръкава си така, че да покрие дланта ѝ, и Лука наблюдава с ужас как тя се отлепя от него и се протяга към издайническата капка кръв. Плъзва ръкав отгоре ѝ и оставя само бледо петно, после ръката ѝ се стрелва обратно към момчето, точно преди мъжът в коридора да побутне вратата с приклада на калашника си и да я отвори докрай.

Явно са трима, защото Лука още чува два гласа откъм двора. Оттатък стената на душкабината третият мъж смъква ципа на панталона си и изпразва мехура си в тоалетната на баба. Лука не диша. Мама не диша.

Очите им са затворени, телата им са неподвижни, дори адреналинът се е смразил в каменната застиналост на телата им. Мъжът изхълцва, пуска водата, измива си ръцете. Избърсва се с хубавата бабина жълта кърпа, която тя вади само по празничен повод.

Двамата не помръдват, след като онзи излиза. Дори когато отново чуват проскърцването и хлопването на кухненската врата. Остават на мястото си на стегнат възел от ръце, крака, колене и брадички, от сплетени пръсти и здраво стиснати клепачи дълго след като мъжът е излязъл при другарите си и им е съобщил, че къщата е празна и че вече ще си хапне пилешко, защото какъв е смисълът хубавото барбекю да отиде на вятъра, когато толкова деца в Африка гладуват. Мъжът все още е достатъчно близо до прозореца отвън, че да се чува влажното му мляскане, докато дъвче жилавото пилешко. Лука мисли само за дишането си – старае се да вдишва и издишва безшумно. Внушава си, че всичко е само лош сън, ужасен кошмар, който е сънувал многократно, но всеки път се събужда с разтуптяно сърце и усеща как го залива огромно облекчение. Беше просто сън. Защото това са съвременните градски торбалани в Мексико. Защото дори родителите, които избягват темата за насилието пред децата си, сменят честотата, когато по радиото съобщават новини за поредната престрелка, и прикриват собствените си най-черни страхове, не могат да попречат на своите деца да общуват с други деца. На люлките, на футболното игрище, в мъжката тоалетна в училище страховитите истории се трупат и набъбват. Всяко дете, богато, бедно, от средната класа, е виждало трупове на улицата. Случайни убийства. От разговорите помежду си хлапетата знаят, че и в опасността има йерархия, че някои семейства са изложени на по-голям риск от други. Затова, макар родителите на Лука да не са намеквали по никакъв начин, че такъв риск съществува, и винаги да са проявявали безукорна смелост пред сина си, той е наясно, че този ден ще дойде. Съзнаването на истината обаче не омекотява връхлитането на опасността. Минава много, много време, преди клещите на майчината му ръка да отпуснат тила на Лука, преди тя да се отдръпне достатъчно и той да забележи, че светлината, нахлуваща през прозореца на банята, вече пада под различен ъгъл.

(1)  Ела, синко (исп.). Б. пр.
(2)  Баба (исп.). Б. пр.
(3) Погледни (исп.). Б. пр.
(4)  Хавиер Ернандес (1988), футболист от националния отбор на Мексико, голмайстор на страната за всички времена. Б. пр.
(5)  Глупак (исп.). Б. пр.