Още през септември бяхме почти готови с графика. Приоритет сме дали на авторите, с които работим традиционно: Васил Петров, Ангел Атанасов, Ивайло Евстатиев, Светлин Ненов, Стефан Хаджиниколов. Новите автори, които тази година ще дебютират, са Ива Трифонова и Наталия Николаева. За първи път във Варна ще гостува Никола Митов – Кумарица с много изящни графики и рисунки, представящи стара Варна. Дончо Захариев също е утвърдено име, но за първи път ще се представи във Варна с интересни пейзажи, решени в сфумато, много различни от тези на авторите, които сме представяли досега. Имам и още една хубава новина: един много добър варненски автор – Илия Касабов, който се е оттеглил от активна творческа дейност и от години не показва нищо, не можа да ни откаже и най-после ще направи изложба за рождения си ден.
Този график съобразен ли е със заплахите на световната икономическа криза?
Не ни притесняват постоянните заплахи. Човек не може да не мисли за средствата, с които разполага, но ако не си отвори мисленето и започне да се свива, да търси точно в тази затвореност оцеляването си, шансовете му са много по-малки. Летвата трябва да си остане вдигната. Нима вкусът на хората или потребността им от естетика ще падне? Да, може би по-малко от тях ще си позволят да купуват изкуство, но нещата трябва да се правят такива, каквито трябва да са. Всеки компромис с качеството рефлектира в бъдеще време, защото ние непрестанно отглеждаме ценители, търсим ги. Всеки, спечелен за каузата, е важен, тъй като продуктът, който предлагаме, в един момент се изчерпва, хората не могат безкрайно да купуват произведения на изкуството.
Ваши колеги виждат пряка връзка между пазара на недвижими имоти и пазара на изкуство.
Аз отказвам да разсъждавам в тази посока и не мога да кажа, че има спад спрямо същия период на предишни години. Началото на годината не е толкова активен период и хората сега компенсират бюджета си, но не виждам някой да се е разтревожил, че тази покупка, която е направил, ще се отрази съществено върху бизнеса или бюджета му.
Авторите съобразяват ли се с новите икономически условия?
Не може така грубо да се пренасят проблемите от едното върху другото: вдигат се всички цени, ние също вдигаме. Това не трябва да се случва и аз лично искам да предпазя художниците, с които работим. Почти сме се договорили и излизаме с абсолютната декларация, че няма да се подадем на тази истерия.
Логиката на вдигането на цените е друга – когато формата е различен или когато авторът е натрупал нещо върху биографията си. Но всичко става леко, козметично и плавно. Талантът не може изведнъж да порастне в пъти. Той израства, но не и драстично.
Не говорим за старите майстори, а за съвременните – няма такива, които във всеки миг от живота си са създавали само шедьоври; и те като всички хора имат периоди на възходи и на застой.
Продажбата на картина мръсна дума ли е?
Изкуството е велико и може да те докосне в най-невъзможния момент от живота ти, дори да нямаш представа, че искаш нещо такова в дома си или ще имаш достатъчно пари да го притежаваш. Има моменти, когато си толкова изкушен, че си готов да преосмислиш бюджета си, да изстрадаш и да изгладуваш такава покупка. За мен именно това е невероятна оценка. Всеки може да въздиша, да пише суперлативи, но един човек да преосмисли личните си планове, за да вложи средства в една картина – това е страхотна оценка, която авторите просто пренебрегват.
Когато дойде някой и каже: това не държа да го продавам, но искам да го покажа – за мен това не е сериозно. Ние заедно работим за една кауза. Ако ние не го продадем, няма да имаме възможност да издържаме това място и да дадем шанс на други да се покажат. Ние знаем, че чрез продажбата едно произведение отива някъде другаде, където продължава да работи за тази кауза и да печели почитатели, да налага името на автора. Излизайки от тук, картината продължава да носи посланието на автора и да печели почитатели на изкуството.
Дори когато я купи някой новоизлюпен бизнесмен?
Да, дори и когато е направена от т.нар. новобогаташи, които са превъртяли случайни пари и решават по съвет на свои близки да се обградят с повече елегантност. Не се дразня, когато идват и демонстрират възможностите си, понякога не особено тактично. Зная, че ако той купи сега, защото иска да се съизмери или да впечатли някого, след време ще се привърже към това, което е купил, ще започне да го разбира. Произведението, което си е купил, ще го промени, ще промени хората около него, ще промени и децата му. Те ще растат в друга среда, ще научат някои неща чрез безкрайните възможности на изкуството.
Притесняват ли се хората, които не разбират от изкуство, да влязат в галерията?
Много хора са респектирани от факта, че трябва да разбират и да имат някаква подготовка. Респектират се и от това, че напоследък медиите много шумно и с много патос отразяват по-ексцентричните, по-концептуалните изложби, защото в тях има и повече сензация. Това пълни вестинкарските колонки, но не е измерението на изкуството, което ние търсим. Хората се чувстват недостатъчно грамотни и дори се страхуват да влязат в галерия, защото могат да се почувстват не на мястото си.
Значи не е срамно да не ти харесат работите дори на утвърдени художници?
Да, това е един от големите комплекси на хората – сериозни имена, авторитети, но отиваш и виждаш, че не ти харесва. Нямам нищо против името, но то се защитава ежеминутно. Най-най-обикновените хора усещат емоцията, виждат, че този човек застава пред платното, не за да изкара 5 лева, а защото има дух, желание, идея. Едно произведение на изкуството трябва да те развълнува. Развълнува ли те, не е важно кой е авторът и какъв е стилът. И няма нищо притеснително в това, че може утвърден автор да не ти хареса. И моят съвет е хората да не се притесняват да го споделят.
