ОТ БРОЯ | Изкуството няма господари, птиците все още не са се отегчили да летят, баба ти не е робот

Четете пълния текст в есенния печатен брой на Програмата. Открийте го ТУК.

Едното води до другото, което неминуемо води до трето, а цялото ни отведе до Нуркан Нуф. Артист, който вярва в инструментариума на модерния свят, но не го използва, ако няма правилното усещане. Неговата работа е внимателно съчетание на опорни точки, които се опитват да начертаят непредсказуемото.

Текст: Стефани Стоева
Отговаря: Нуркан Нуф (IG: nurkan.nuf)
Фотографии: Силия Кънева

Как биха могли религията, изкуството и технологията да са взаимозаменяеми?
Този въпрос е изключително личен за мен и се радвам, че някой прояви смелост да ми го зададе. Но може би истинският въпрос е: има ли между тях замяна – или има единство? Защото аз не ги възприемам като отделни сфери. Напротив – виждам ги като различни проявления на едно и също нещо. А това нещо е Едното: търсенето на присъствието, на момента, на това, което е – сега. Религията, за мен, е начин да се свържем с дълбоките корени на съзнанието си. И за да съм ясен – под „религия“ не разбирам институции или догми, а онова чисто преживяване, в което насред хаоса обръщаме внимание на една прашинка, преминаваща пред очите ни. Говоря за онази вътрешна, златиста тишина, в която усещаш, че си част от всичко и всичко е част от теб. Това усещане не ти дава отговори – и не са ти нужни. Достатъчно е просто да си тук и да го усещаш. Нищо не е по-важно от това.

И именно в този момент на присъствие се ражда изкуството. Аз не съм негов господар. Не бих казал, че картините, които създавам, са мои. Аз съм просто посредник между това, което е горе, и това, което е долу.

Когато гледам как машината рисува върху грубата повърхност, това ми напомня за течението на времето в трудните моменти. Тънкописецът невинаги рисува. Невинаги се движи. Не винаги е там, където „трябва“ да бъде. И все пак машината е. Тя е това, което трябва да е. И именно това я прави толкова красива. Не се нуждае от думи, но казва всичко.

Технологията, от своя страна, е начин да въплътим идеи – да дадем форма на невидимото. В моето изкуство използвам вертикален плотер, който „рисува“ върху повърхности, направени от разнообразни природни материали. Пиша „рисува“ в кавички, защото вярвам, че той не просто рисува, а присъства. Води диалог с материята.

Религия, изкуство и технология – трите са различни пътя към форма, към смисъл, към надхвърляне на човешкото.

Ако може да го прави компютър. защо да го прави човек?
Целта на компютъра е да решава проблеми, а не да задава въпроси.

Може ли съвременното изкуството да съществува без технология? Защо е необходима дигиталната намеса?
Разбира се, че може. Изкуството не зависи от инструмента, а от присъствието и желанието на артиста. Но живеем в свят, в който технологиите са се превърнали в продължение на ръката, а понякога (и все по-често) – и на мисълта.

Макар технологиите да са съществена част от ежедневието ни и да преобразяват средата, в която живеем, те не са есенциални за съществуването на изкуството, но все пак технологиите ни позволяват да чуем нови гласове, да видим невидимото, да разширим границите на възможното.

В моето изкуство, например не използвам машината просто като инструмент, а по-скоро като идея – концепция за самата машина, за изчислимото и прецизното. Но когато една машина не изпълнява своята функция, означава ли това, че не работи? А какво се случва, когато добавим елемент на случайност?

Това са въпросите, които трябва да си задаваме. Именно за това ни предупреждава Мартин Хайдегер – не да отречем технологията, а да я разберем отвъд нейната употреба. Да видим в нея не просто средство, а откровение за нашето собствено съществуване.