Възхитен съм от града ви! Тук има една мащабност и автентичност, която е запазена. Толкова дървета по улиците никога не съм виждал досега! Съхранен ви е градът. Мислех ви за дълбока провинция, но след Пловдив, Стара Загора ми прави най-силно впечатление… Бях стъписан в началото. Нещо много странно има във вашия град.
А как е в село Рибен?
Ами, ще ви покажа снимки. Така е най-лесно. Ето вижте, това е ателието ми. Тук храня козичките. А това е кучето ми. Тук си правя рамки за картините. А тук рисувам по улиците в Плевен. Обичам да рисувам на открито. Пак ще цитирам Пикасо: “Аз не рисувам натурата, а рисувам пред нея”. А ето на тази снимка съм с покойният пианист Юрий Буков, а това е авторът на книгата за мен – Димитър Стойков.
В творбата ви Костенурка претворявате българския мит в отделни сюжети, ситуирани в черупката на костенурка…
Идеята ми беше да направя едно движение напред, макар и мъчително. За мен тази картина е един стремеж към развитие. Иначе аз и в двора си имам няколко костенурки. Човек в по-особено състояние може да види всякакви картини върху черупките им. Така се роди идеята ми за творбата.
Балканското квадринале на живописта стана арт-форум с международна значимост. Имате ли фаворити тук?
Първо искам да кажа, че градската ви галерия е с много хубава сграда! Изложбата е великолепна. Много е цялостна. Има много силни работи, различни гледни точки към темата, очарован съм.
Какво не знаят хората за учителя ви професор Ненко Балкански?
Той обичаше да казва: „Живописта е малуване… Малуваш, малуваш и се получава”. Дълго се чудех какво е това „малуване”. Разбрах, че така се казва, когато строителят работи с мистрията. И друго, което съм запомнил от него е, че човек трябва да се вглъби, за да направи силни работи.
Накратко, какво е изкуството за вас?
Изкуството е трудна работа, хамалска работа… За мен то е като наркотик… Силни страсти! Изкуството поражда изкуство.
Над какво работите в ателието си сега?
Една серия пейзажи от Созопол и Пловдив.
Какво си пожелавате за Коледа?
Хубаво, че днешното време успя да разчупи рамките, стереотипите. Но най-лошото е, че липсва духът. Това е моето желание: да има повече духовност в България и по света.
