Много неща се промениха и едновременно нищо не се промени. Преди 14 години имаше пик, защото имаше надежда, че ще се случат страхотни неща – не само с музиката, но и с България. Но в един момент се оказа, че трябва много, много повече и не стига само едно излъчване по World Chart Express на MTV (което някога си беше новина!). Всички ентусиасти от 90-те се разочароваха и отдръпнаха към периферията на музиката – станаха продуценти, композират музика за реклами и риалити формати. Смениха се поне четири поколения музиканти – всяко със свой малък бум. Младите артисти днес също си мислят, че светлото бъдеще е пред тях, но аз не виждам как нещо сериозно ще се случи в близките десет години. Звучи суперпесимистично, но е така. Не може и да бъде иначе, защото шоубизнесът е директно свързан с икономическото развитие на една държава. Ако тя буксува, няма как това да не се отразява на артистите.
Големите концерти
Най-тежкият удар върху българските артисти бяха големите концерти на чужди изпълнители и групи. През 90-те имаше огромно желание за българска музика във всяка нейна форма просто защото не бяхме виждали повечето от оригиналите. Слушахме “българските Slayer” и “българския Рики Мартин”, но когато за няколко месеца наистина тук свирят Slayer и Мадона, защо ти е да гледаш бледи копия или трибют банди?
За 14 години не се промени едно нещо – България все още е страна на рок динозаври и утвърдени поп звезди, а не на изгряващи, млади артисти. Най-малкото защото платежоспособната аудитория е над 30-годишна. Тя иска любимите си артисти, като изобщо не я интересува дали те имат нов албум или не… дори е по-добре да нямат нов албум, за да не се налага да слуша нови парчета на живо, а само класиките.
Концертът на Lady Gaga ще бъде проверка дали тук могат да бъдат канени големи, модерни групи и изпълнители. Предполагам, че ще има повече от 10 хиляди души, но за артист от такъв ранг всичко под 30 хиляди би било малко, а това е невъзможно да се случи в България. Lady Gaga няма истинска фенска маса тук и изобщо в Източна Европа – на практика единствените є концерти в региона са в София и Букурещ. И докато в Англия и Азия билетите за концертите є свършват за часове или максимум за няколко дни, тук положението е съвсем различно.
Българските групи на сцена
Нашите банди репетират в репетиционни помещения с размери три на три метра, а веднъж на месец свирят в някой клуб със сцена четири на четири метра. Какво сценично поведение могат да развият? Освен това, дори когато една българска група излезе на голяма сцена, тя не е равнопоставена на хедлайнерите. Подгряващите групи винаги ползват различно оборудване, различен пулт и това изключително порязва звука. Когато преди две години гостуването на Everlast на Spirit of Burgas отпадна в последния момент, го заместиха Уикеда. Те обаче използваха приготвеното за хедлайнер оборудване и си пролича точно колко яки са Уикеда – направиха страхотен концерт.
Фестивалите
Малко, наистина малко от обявяваните като фестивали събития наистина са такива. Доста е спорно дали събирането на пет-шест-десет групи на една сцена е фестивал… Някои го наричат така, други не, но дори това не е най-важното. От огромно значение е фестивалното усещане – на тазгодишния Elevation например ясно се усещаше такова. Там беше истинско фестивално градче – можеш да се разхождаш, да гледаш групите, да пиеш бира цял ден и нощ, да играеш джаги, изобщо да не си тръгнеш оттам няколко дни. По доброто организиране на фестове има още много да се работи, но очевидно нещата се развиват и се получават.
Феновете
… се разглезиха страшно много. Което е нормално и не е лошо. Когато гледаш една група повече от два пъти, вече имаш по-големи очаквания към нея. Добрите концертни групи, шоумените и перфекционистите качват много високо летвата и очакванията на публиката. Феновете все още са жадни за такъв тип емоции, емоционални са, но не както преди – няма я онази истерия, която можеше да видиш през 90‑те. Освен това вече има поколение на 20-25 години, които изобщо не помнят какво е било преди и приемат гостуването на големите групи много по-различно, по-спокойно от нас.
Медиите
Изродиха се в най-лошия смисъл. Избуя поръчковата журналистика, а жълтата преса зае мястото на сериозните медии. Всичко се окрупни в корпорации и медийни групи.
Както и с много други неща, отиде си романтиката от 90-те, когато журналистите имаха огромно желание да работят и да творят. Сега просто се върши работа, следва се корпоративната политика и добрите отношения с ръководството, а не личната позиция на журналиста.
Фрактура на 14
Фрактура оцеля толкова време, защото не е продуцентско предаване. Един продуцент следи рейтинг и финансови резултати, ако там няма успехи, предаването е затворена страница, край. А аз знам, че правя нещо, което трябва да съществува и да се развива в дългосрочен план, защото Фрактура е движено от моето желание. Имам лайтмотив – чрез Фрактура да показвам друга гледна точка към музикалната сцена. Вярвам, че в интервютата, които правя има послания, които феновете трябва да чуят. Пускам интересна музика, от която зрителите могат да научат за още някоя нова банда или стил. Правя нещо, което си струва.
