Планини, манастири, кирилица и сенките на политическото ви минало. Също така дива музика, скандали, драма и най-вече – ще ми се да обикалям из града и тихичко да наблюдавам как хората ядат сладолед.
Още от началото на 90-те започна свириш в страни от Централна и Източна Европа, така че наблюдаваш развитието на нашия по-широк край. Нещо изненадва ли те в него от позицията на настоящето?
Мисля, че вие сте много добър пример за това, как понякога нещата в историята не излизат такива, каквито се е очаквало да излязат. Младите хора през 1990 се оказаха прави – необходимо е да мине едно цяло поколение, преди да е възможна промяна.
Ти се причисляваш към “интимните” творци и музиката ти прилича на дневник. Но не е ли опасно да споделяш личните си впечатления с толкова много хора?
Бих обърнал въпроса ти и бих питал какъв е смисълът да споделяш нещо, което не е лично? Суровата човешка душа е най-голямото ми вдъхновение. Не се вълнувам от въображението или съвършенството и не си падам по безсмислените разговори.
А дали ти си пример за една възможна логика, че с годините артистът става все по-интровертен?
Мисля, че зависи от човека. Някои артисти стават много по-открити с годините, защото вече не се вълнуват какво мислят другите и се отпускат. Други пък биват пречупени от успеха и популярността, но единственото сигурно е, че артистите като всички хора се променят едновременно изтънчено и драматично.
Издаде цял албум със свои версии на любимите си любовни песни. Как би описал своята собствена идея за любовта?
Любовта е суровата енергия на съзнанието. Тя е духовна, физическа, мистична. Бих цитирал Пабло Неруда, който пише в един от своите сто любовни сонета, че обича, без да знае как, къде или защо. “Обичам те без затруднения или гордост, обичам те по този начин, защото не знам друг начин да обичам, освен онзи, при който няма аз или ти – толкова интимен, че твоята ръка върху гърдите ми е моята собствена, че когато заспя, твоите очи също се затварят”.
Коя е решаващата част от една песен – мелодия, текст, атмосфера или нещо друго?
Много трудно ми е да кажа, защото когато имам енергията, следваща моята музика, не мога дори да измисля адекватен отговор на твоя въпрос. Усещането е хем творческо, хем лично и в крайна сметка напълно абсурдно, но текстът създава музиката, музиката създава текста, а между тях двете има моменти, когато времето не съществува и имам нужда само да слушам какво ми казват духът и сърцето.
Не можем да не отбележим присъствието ти в така важното начало на кариерата на Ник Кейв и неговите The Bad Seeds. Какво мислиш за последния му албум и всичко, което се случи с него след раздялата ви?
Ник е голяма сила! Събира умни хора и правят заедно умни неща, а освен това е ужасяващо харизматичен, което си личи от много далеч. Никога не бих се отрекъл от проект, който ме е променил и е оформил мисленето ми по някакъв специален начин, така че няма да го направя и сега.
Работиш и като продуцент. Как избираш артистите, които да продуцираш?
Опитвам се да видя от всеки ъгъл на моя собствен свят и да намеря следващия проект, който ще въздейства на креативността ми. Пътувам, събирам информация, наблюдавам. Сигурен съм, че има различни начини да бъда привлечен, но още по-сигурен съм, че едно сексапилно момиче по бельо, което може да пее като ангел и има призрачно мрачна и мистериозна аура около себе си, би могло да ме разкъса на две!
Имайки предвид колко много пътуваш, усещаш ли се космополит и темата с границите понася ли ти?
Не мога да изтрия границите и смятам, че те са нещото, което ни дефинира най-силно. Усещането ми, че съм любопитен авантюрист, гладен за неочакваното, идва от факта, че се налага да откривам нови светове. Считам, че като прекарвам време на определено място, мястото се загнездва в мен и рефлектира пряко върху писането на текстове.
Твърдиш, че сме двигатели на собствените си съдби. Как би ме убедил в това, ако реша да не ти повярвам?
Един човек със силно самомнение не би могъл да бъде убеден, че съдбата е като открадната религия, в която няма отговори, а само прозираща бледозлатна въпросителна. Ние не можем да разберем своите личности, но те сами правят несъзнателни избори, които променят живота ни. И в този момент се появява духовното. За мен е очевидно, че измерението на непознатото съществува и изпълва битието с цялата си налудна слава. Но тази вяра е въпрос на личен избор.
Преди няколко години изпя, че LSD‑то е мъртво. И коя тогава е новата “медия” на артистите?
Интернет! Пристрастеността към него е сходна на наркотичната. Дори това интервю има ефект, подобен на LSD, защото някой разсича сърцето ми и се налага да се срещна със собствената си смъртност. Музиката и Интернет са две неща, които могат да се справят със страха ни от смъртта.
Падаш си по музика, която наричаш опасна. Има ли все още надежда за нейния живот?
Да, като концертът на Fatalists в София ще бъде едно перфектно доказателство за това! Винаги ще има опасни мозъци, които осъзнават тежестта на това да напишеш опасна песен. Но в тази опасност има също много голяма красота. Една любовна песен и една поп песен могат да са еднакво опасни, но по различен начин.
Hugo Race Fatalists са в:
София, Studio Sounds Like… на 25 март, 21:00, 20/25лв
Русе, Max Club на 26 март, 21:00, 8лв
Пловдив, Stage 51, 10лв
Билети и за трите концерта можете да намерите тук
