Струва ми се, че разликите произлизат не толкова от културния контекст на даден град, колкото от начина на работа в различните архитектурни офиси. Въпреки че нагласите към архитектурата и практикуването на професията може да са еднакви, приликите между различните страни и градове са минимални.
Много хора биха се запитали защо при европейското ти образование и опит в Западна Европа, ти все пак си предпочела да работиш в Бахрейн.
Върнах се да работя в Бахрейн през октомври 2009. Напуснах Амстердам по време на пика на кризата, в момент, когато икономическото и културното състояние на Европа бе доста смачкано, да го кажем най-меко. Състоянието на страните в Персийския залив и в Бахрейн тогава сякаш ми даваше много повече потенциални възможности. Реших се на тази стъпка, въпреки че тя означаваше да се откажа от една традиционна архитектурна работа и да работя за бахрейнското правотелство – при това на позиция с доста неясни условия и цел. Тези дни повечето ми поректи не са свързани с Европа, а са тук, в Бахрейн, а аз намирам местния контекст за все по-вълнуващ.
Какви са основните ти постижения като ръководител на архитектурната дейност в Министерството на културата?
От самото начало на работата ни, аз и моят екип се стремим да повишим разбирането за архитектура и качеството й в Бахрейн – както чрез проекти, които правим тук, така и с участието си на големи международни форуми. Като този във Венеция, например.
Звучи като отговорна работа.
Разбира се, това е изключително отговорна дейност, при която никога не подхождаме прибързано. Винаги започваме с преценка на това доколко един проект е релевантен на местния контекст и дали той ще спомогне, в дългосрочен или краткосрочен план, за развитието на градската среда.
Очевидно съвременната архитектура и дизайн се приемат много сериозно в Бахрейн. Кога започна това развитие?
Интересът към архитектурата тук датира от края на 90-те, когато започна и развитието на големи строителни поректи като част от икономическата стратегия за диверсификация на икономиката, която дотогава бе напълно зависима от петролния бизнес. Нашата работа в рамките на министерството обаче не разбира архиктектурата само като част от правенето на пари в строителния бизнес, а по-скоро се опитва да работи заедно с бизнеса за подобряване качеството на наличните и бъдещите сгради в градската среда.
Кои са най-интересните проекти в Бахрейн в последно време?
За Expo Milan 2015 подготвяме наш павилион, върху чийто дизайн се труди Studio Anne Holtrop. Започна изграждането на Обществена библиотека с дизайн от холандците SeARCH и на две музикални зали, проектирани от OFFICE Kersten Geers David Van Severen.
До края на ноември може да бъде разгледан и нашия павилион на миналогодишното архитектурно Биенале във Венеция. Нарича се Fundamentalists and Other Arab Modernisms, негови куратори са Бернар Кури и Джордж Арбид от Arab Center for Architecture. Този порект е резултат от едногодишно изследване, в рамките на което събрахме един внушителен архитектурен архив от целия арабски свят, като основната ни цел бе да подчертаем нуждата от запазване на тези архиви и техния принос за националните идентичности на арабите.
Каква бе причината за големия успех на павилиона на Бахрейн на Биеналето през 2010?
Надявам се, че причината е, че това просто беше една много силна и добре поднесена изложба.
Има ли някаква несигурност или напрежение преди участието ви на Биеналето през 2015?
Не, най-вече защото след успешното представяне през 2010, имах възможност да работя като куратор над няколко други големи проекта, като всеки от тях получи висока оценка и ми достави голямо удовлетворение.
А с какво ще се представиш на Форума на One Architecture Week в Пловдив?
Ще представя дейността ми за обществени проекти в Бахрейн, проекта BAB, както и различини други инициативи, свързани с общото, градско просктранство. Също така, ще направя малко въведение в акцията, която смятам да направя в пловдивския квартал Капана.
One Architecture Week е в Пловдив, квартал Капана и други локации, от 10 до 19 октомври
Форумът на One Architecture Week е в Дом на културата Борис Христов, 18 октомври, 50/80лв от edno.bg
