Новите територии

Направихме първа крачка през прага на Структура преди точно 12 месеца и днес сме още по-сигурни, че да, липсвала ни беше точно тя – голяма и светла галерия за съвременно изкуство без слаб ден на куратора. Междувременно отворихме още няколко по-малки врати: къща, строена през 1897, сега показва млади художници в Място 167, а Bold Showroom смело дава три етажа за всеки визуален жанр. С водопад събития се задейства и галерия +359, която пълни с изкуство Водната кула в Лозенец винаги с точна мисъл за пространството.

Външната намеса

Защо да подреждаш изкуство между стените на галерия, когато от обратната им страна е далеч по-широко? Със своите Камъни тази година Иван Мудов разклати почвата под краката ни в парка зад Народната библиотека, скулптурата Прегръдката на Ода Жон обикаляше брегове, върхове и рудници, Бронзовата къща на Пламен Деянофф посрещаше изгревите пред Двореца, а Роджър Балън остави улично изкуство по стените на София на път към изложбата си в Квадрат 500. Чак се сещаме за етимологията на думата художник, която идва от "ловък" – умело правите от града, парка и скалите собствена галерия, вярно е.

Събитията

За най-голямото се разбра през ноември, но предстои догодина: през 2019 за първи път ще има български павилион на Венецианското биенале за съвременно изкуство. След сериозно закъснение наистина е време това, което кипи тук в изложби, събития, срещи и фестивали, да прелее и навън. Дано цените щедрата арт програма на София колкото нас – предвид, че заедно чакахме на опашка да осветим с фенер рисунките на Тео Ушев, явно я ценим еднакво.

Рокстарт

Нека изведем напред още една тенденция, защото й симпатизираме: много от експозициите в града са на съвсем млади артисти. Да можеш във всеки момент да видиш самостоятелна изложба на човек под 35 години? Зарежда и отваря апетит за още.

Добрият разговор
Продължава да липсва и през 2018. Макар че в някои издания понякога се появяваше критика – написана умно и с любопитство, скоро изчезваше от там, изплуваше в друга медия, потъваше отново. Всъщност арт средата ни е така малка, че сковава сама себе си. Отдавна се говори, че критиката не може да оцелее не защото няма кой да пише, а защото няма кой да пише, без да обиди поне веднъж приятел. Да четем за изкуство обаче е важно. Защото приобщава: не с огромни анализи, а с простото споделено удоволствие от гледането и мисленето, с усещането, че ти откриват тайна.
Докато средата е така затворена, няма как и по-широкият разговор да е висок. В него някои се възмущаваха от вечерята на Ода Жон в Двореца (направо невинна провокация – още преди 50 години хората са се събличали не по луканка, а до кръв в галериите), или че Бронзовата къща нямала покрив. Хубаво е, че всички обсъждат съвременно изкуство в социалните мрежи, но докато размахваме пръст и обясняваме, че ето така трябва да изглежда то или пък че само така трябва да се пише за него, този вайръл е повече вирус в системата. Търсим по-добър диалог занапред.