Йордания за мечтатели

В книгата си Седемте стълба на мъдростта Лорънс Арабски пише, че най-важната промишленост на арабите е производството на религии. Те имат почти изключителен монопол над откровенията и главната част от причината се крие в пустинята. Всички пророци от големите световни религии са се изгубвали там. Наблюдението на Арабски отпреди век продължава да бъде вярно в Йордания, където британският офицер и великолепен писател е на особена почит. Пиша това с ясния спомен за срещата ми с пустинята Уади Рам тази пролет. Като човек, който пътува много, съм свикнала местата да се сливат в една неспирна фотографска лента, някои кадри да се припокриват, други да избледняват с времето, трети да са безвъзвратно забравени. Но има и такива, които надскачат рамката на цялото ми знание, за да ме запратят в нов свят, да се врежат в душата ми и да останат там завинаги. Такова място е Йордания.Живеем в свят, в който всеки може да потърси Уади Рам в Гугъл и да види толкова много снимки, че да обживее собствена фантазия за нея. Нищо обаче не може да подготви човешкото ни съзнание за реалната безкрайност на пустинята. Червеният пясък, изкачащите в знойната мараня скали, призрачните каньони и тишината населяват пустошта, докъдето ти стигне погледът. И въпреки тази истински сурова необятност, не чувстваш тя да е изпълнена с празнота и самота, а напротив. Мисля си, че това неописуемо откровение, което ми даде Уади Рам, е същото, което изпитват вярващите. Зовът на пустинята е непреодолим, а тоталната свобода и забрава на всякакви материални удобства, които усещаш там, са по-големи и от най-голямото съмнение или копнеж. Дълго време след завръщането ми се питах какво бе това, което изпълни цялото ми същество тогава и отговорът е точно този – безусловна лична свобода. Истината е, че докато пясъкът изтичаше през ръката ми или изкачвах някоя червена дюна или гледах в извънземните скални масиви, усещах, че ми трябва много малко, за да забравя изградения си свят, да скъсам всички познати връзки, да залича името си и да забравя коя съм. Не от желание, нито от страх, а от неустоимата сила на пустинята, която влезе в мен и претопи всичко друго в пламтящия дъх на слънцето.Усещането за свобода съпровождаше целия ми път до Уади Рам и това бе така, защото не бях на стандартна туристическа обиколка, а на трек. Със спътниците ми извървяхме малко над 90-километровото разстояние от биорезервата Дана до древната Петра за пет дни по маршрут с нелеки преходи, чести изкачвания, спускания и горещина, съпътстващи разнообразие от клисури, каньони, сръхвисоки скалисти била и всякакви пустинни пейзажи. Едва ли има по-добър начин да усетиш толкова различна страна като Йордания, освен като я прекосиш с краката си. Умишлено няма да разказвам за столицата Аман, нито за Акаба, въпреки че и двете са пъстри като източен килим, попил вековен аромат на подправки, тютюн и благоухания. Градовете там са различни за нас, европейците, но все пак си остават градове, в които има ясни порядки и граници. Единствено ходенето пеша дни наред те среща с бедуински станове, с малки населени места и хора, които все още носят чистота като никоя друга. Чистота, която често върви ръка за ръка с нищетата.Извървяването на маршрута от Дана до Петра, завършило с преспиване в градчето Уади Муса, и краткото пътуване до пустинята Уади Рам след това щрихираха в съзнанието ми някои черти на йорданците. На първо място повечето от тях са безкрайно честни по начин, по който ние, уви, вече сме забравили да бъдем. Тази честност е съпроводена с простота, гледаща света в много контрастни тонове. Хората, които разпъваха бивака ни вечер, и тези, които срещахме по пътя, изглеждаха уверени, без значение от ситуацията. Сякаш не познаваха съмнението, а само противоположността на истината и неистината, на правилното и неправилното. Това важи особено за бедуините, но не за всички, а за населяващите Уади Рам, които са хора на честта и думата. Уточнявам го, защото типичният турист би кацнал, наел кола и влял се в тълпата на древната набатейска столица Петра, а там има едни други бедуини, които продават евтини дрънкулки, добре опаковани в удобен за чужденците вид. Истинските пустинни хора все още са си в пустинята или носят номадската си душа по пътя. Понякога са родени в градовете, както нашите гидове Мурад и Яруб, но прекарват дните си в природата, захвърлени в пустошта на едно или друго място. Ще помня дълго неподправените разговори за човешките избори, за децата, за небесните простори и дивата красота на резерватите, които водех с Яруб. Както и усмивката, познанията и стабилната стъпка на Мурад, който ни отведе в Петра.Древният град бе венецът на ходенето в жарките дни, в които пейзажът от рехавозелен преминаваше в пустинен, после в скалист, а после пак в рехавозелен. Дни, пълни с различни срещи – от бедуински стан през ловци с картечници до хора, пиещи чай в нищото. Дни на усилно катерене, в които жегата бе непоносима, разделени от студени нощи с най-невероятния звезден спектакъл, който съм виждала. Накрая на това пилигримско пътуване беше Петра, която съвсем не е само онзи познат декор от Индиана Джоунс. Трудно ми е да побера в думи гледката на издялан от скала град, древен отвъд представите ми. Петра е стара, много стара и също толкова невероятна. Демонстрира цялото си величие без срам и ще продължава да го прави, дълго след като заличи стъпките на всички туристи. Удивително е да я видиш сутрин по изгрев, когато улиците са празни, като изключим японците и лудите като мен. Древността на Петра наистина съперничи с тази на времето и само Уади Рам ги надминава, защото точно там видях праисторически рисунки, предислямски надписи и изсечени в скалите думи на арамейски. Пустинята не просто е от преди времето. Тя го е измислила.Офицер Томас Лорънс прекарва години в арабския свят, нощувайки стотици пъти в пустинята и опознавайки порядките на хората. Времето там почти напълно го променя. Изследователите му твърдят, че до края на живота си той не успява да се върне съвсем към западното си ежедневие и неслучайно остава в историята като Лорънс Арабски. Мисля си, че всеки мечтател, докоснал се поне за малко до красотите на Йордания и пустинята, присъстваща още в текстовете на Стария завет, може да разбере това. Тази страна не е за всеки, не всички ще видят магията отвъд хаотичните улици или еднообразните лунни пейзажи, независимо че вече има нискотарифни полети дотам. Изисква се смелост, за да се пуснеш в това приключение, желание да видиш нови неща, да се разшириш преди всичко отвътре. Ако го допуснеш обаче, получаваш горещо слънце, пясък, прах, скали и любов към едно непознатo място, възникнала от първата крачка. Плюс нова мечта – да се върнеш.