Кадри в снега

Никога не съм крила пристрастието си към София. Въпреки мръсния въздух, презастрояването и наличието на хора, които все още си изхвърлят боклука през балкона. Харесва ми през всеки сезон, включително през зимата, когато улиците са потънали в дълбок сняг, както в детските ми спомени. Затова не пропускам да се разходя навън и в тези минусови дни, без значение дали "тихо се сипе", или грее слънце.

По тротоарите на места се ходи трудно, но разходката ми разказва множество мили истории. В началото на улица Мизия някой е нарисувал на някого сърце върху стъклото на автомобил. На пешеходната пътека на Шипченски проход мъж помага на възрастна жена да пресече, а после тя му помахва с бастуна си за довиждане. На Евлоги Георгиев ученици бързат към Испанската гимназия. Две момчета изостават, за да продължат замерянето със снежни топки. Белотата на Канала е ослепителна. На този фон преминава жена с плик, пълен с портокали, които изпъкват като закъснели коледни играчки в снега. Паркът на Военната академия е пуст, но пътеките са утъпкани. Празнотата сега не е потискаща, а носи онова спокойствие, присъщо само на зимата.Посипана с пудра, Борисовата градина е като сцена, по която ясно различавам стъпките на птици, кучета и хора. Днес имам късмета да забележа дори катерица горе в дърветата. Черните косове с оранжевите си клюнове се открояват отдалече, така че наблюдавам нервното подскачане на един от тях поне няколко минути. Короните на дърветата, отрупани със сняг, са като разперените пелерини на неизвестни супергерои.Запотените стъкла на заведенията разкриват други картини. Бавното преминаване покрай любимо кафене ми показва хора с димящи чаши чай. Досами прозореца на една сладкарница улавям как малко момче сяда все още с шала си, увит на дипли около врата, и шапката му корона. След секунда идва и майката, която започва разговор на mute, докато му помага с разсъбличането. Следите от зимата се сгъват на облегалката на стола, а сервитьор поднася две парчета торта. Пред баничарницата на Иван Асен се вие опашка, над която се носи топла ароматна пара. Хората са търпеливи. Разговарят за времето и обсъждат новите формации в политиката. Студено е, но никой не бърза.Поемам към халите. Снегът около Женски пазар е все така пълен с цветове и миризми. Колоритните лица на мигрантите ме гледат с любопитство, докато бия пъртина в неутъпканата част от тротоарите. Не че не мога да мина върху чуждите стъпки, но е къде-къде по-интересно да оставя нова следа. Пред Банята зимата е отстъпила под топлите чучури на минералната вода, а само няколко метра встрани бялото отново е превзело всичко.Този отрязък от улици не изчерпва града ни, в който има купища интересни места със собствена автентичност. Цяло щастие е, че София е чудовищно малка и в рамките на ден можеш да се пренесеш от една култура в друга. От моста над товарната гара в Слатина се виждат малките фигури на непознати, поели в своя посока. Полазените от снежинки влакове на Централна гара пък са като продавачи на надежда по Джани Родари – отнасят едни хора при други хора. Трамваите много по-безшумно превозват своите временни гости. Кварталните улици са пъзели от отделни пътеки. В училищните дворове и градинките подскачат малки човеци, чийто смях надвиква белия шум. В това време склоновете на Витоша се извисяват тихи и спокойни. И още, и още… Синоптиците предвиждат снежни пътища и този уикенд, така че излизането от града ще бъде трудно. Остава да си обуете ботушите и бавно да ги разходите из него.