Кадърни в кадрирането
В играта с думи може да сме шампиони, но с камерата някои от нас още сричат. Ето защо същите четирима сега заграждаме гуруто на смартфон фотографията Вера Гоцева с молба да превърне слабостта ни в сила, а тя отвръща с решителното "щом кажете, скачаме в колата". Скачайте и вие – с батерии догоре.
Зареденият телефон е първото условие за успешна експедиция с Lomovera (както ще откриете гида ни в инстаграм и фейсбук). Нататък списъкът не иска много – само подходящи-за-всичко-обувки и приложение за обработка на снимки (vsco става), а ние добавяме от нас и едно ведро настроение. И да си го забравите обаче, то само ще дойде, няма как.
Сборен пункт ни е още съненият Иван Асен II, но скоро вече хвърчим на запад по Сливница. Това, за което сме се събрали, стандартно се нарича Фотоуикенд и, ясно е, трае два дни. Ние обаче сме поръчали бързата програма и имаме само един петък да попием максимални знания, затова Вера не губи време и започва урока в движение. "Избрали сме точния ден за тази разходка: светлината е мека, а природата е супер ярка, все едно си засилил наситеността", казва ни и продължава с резюме на най-хитрите часове за снимане – "златния" и "синия", когато кадрите неизбежно излизат "сякаш много ги разбираш нещата".
"Движим се към Гургулят", издава чак сега, макар да се уговаряме от седмица. Това обаче не е единствената причина да чувстваме мястото някак мистериозно: на един от хълмовете над селото, разказва Вера, е кацнал грандиозен монумент със соц дизайн, дъх на по-стара история и вид на нещо извънземно. От него ни дели час път, който удължаваме още малко със спирка до изгоряло от слънцето царевично поле.Усещаме се в пъти по-леки, щом краката нагазват в меката пръст. Интересно как страхът да не се изцапаш рязко изчезва щом оставиш града зад гърба си и изведнъж се чувстваш някак по-жив. Трябва да е същото на всеки Фотоуикенд – следим я Вера и знаем как все тегли към дивото. "Влез в царевицата", провиква се и сега към първия, който ще ни моделства днес. Двайсетина минути по-късно се скупчваме да превъртим заедно насниманото – отдолу, отгоре, в контражур. Кой да предположи, че обектив срещу слънцето не е табу, ако знаеш това-онова за кадрирането? Или че има как без Фотошоп да превърнеш царевичното поле в безкраен пейзаж? Магичните снимки се оказват (почти) детска игра, когато има кой да те отвори за няколко малки техники.Обратно в колата разговорът плавно се отдалечава от фотографията и става все по-странно-смешно-страшно-личен. Сещаме се, че сме тук за друго, чак щом подминаваме табелата за Гургулят, а Вера признава, че винаги е така – непознатите, които Фотоуикендът събира на задната ѝ седалка, се сближават още преди края на ден първи. На втория отпускането проличава и в снимките им – по-смели и честни от вчера. Но да се върнем в нашата история, която сега се върти по спирала нагоре към паметника.Самотен. И тотално величествен. Попиваме го с очи, преди да го съберем и в албумите си. Мястото е супер за проба на наученото дотук. Бетонната конструкция – розов белег за Сръбско-българската война от 1885, реже всичко наоколо със сянката си и слага красива геометрия в кадрите. Огромните размери пък канят за игра с мащаба в стил малък човек-голяма сграда. Или обратното – нали казахме, че камерата е фокусник. Скок пред входа и вече сме на @lomovera, а докато създава още уау-материал за инстаграма си, Вера следи и нашите композиции и предлага как да станат по-по-най.Мисли за позакъснелия обяд развалят дисциплината в класа, така че се разпускаме за малко и слизаме обратно в селото. Пътят докосва градината на баба Даринка, която не ни оставя да си тръгнем само с "ресторантът е ей там, след завоя" – говори ѝ се за всичко от историята на "пантеона" (както местните казват на паметника) през столетниците в рода ѝ до днешните проблеми на Гургулят. Стискаме грубите ѝ от работа ръце, а после всеки сам минава чутото през ума си. Да разкажеш уикенда във фотоистория (една от задачите, които Вера дава за домашно) е лесно – история винаги има, само трябва да се отвориш за нея.Печени чушки, телешки бузи и още много кадриране по-късно се товарим в колата с посока София. "Не заспивайте там отзад", пак се провиква Вера, когато някой затваря очи за миг да претегли деня дотук. Над масата вече е прегледала всичките ни снимки, а сега ни връща един по един обратно в час с „кажи ми как ще изрежеш последния си кадър, за да стане по-добър". Ето как ѝ отговорихме – навсякъде по тази страница.
Следващият Фотоуикенд с Вера Гоцева е на 12 и 13 ноември в Стара планина. В колата ѝ се събират четирима, цената за един е 250лв, а цялата информация е на facebook.com/LomoveraPhotography.
Вижте Вера също на lomovera.com и instagram.com/lomovera.
