Тя може да светне от екрана на телевизорите The Frame на Samsung, които изключени събират любимите ви снимки или произведения на изкуството след финалните надписи. Избора на рамка също оставят на вашето въображение.

Сериалът, от който хвърчат глави   

Сериалът, който ме впечатли, без това усещане да ме е напуснало и досега, е La Casa De Papel (Money Heist). Това е сериал, който те кара да заживееш заедно с него, да се вълнуваш, да го мислиш. Впечатляващо създаден, измислен и изпипан, особено в първите два сезона. За мен е показателно, че нещо ми харесва, когато тайно или явно ми се доиграе, прииска ми се да съм част от изпълнителите, а не само зрител. Това, което разбрах, след като го изгледах, е, че с адаптирането на евтини сценарии ние никога няма да имаме възможността дори да се докоснем до нещо подобно. В България ни е много важно да имитираме лошо неща, които вече съществуват. Сериалът ме завладя и ме направи зависим. Динамиката му е впечатляваща. Няма нито един персонаж, който да не си е на мястото. Просто си заживяваш с проблемите и вълненията на образите. Ювелирна изработка. Не го препоръчвам на хора, които обичат да гледат български продукции. Действа доста депресивно към отчайващо.

Сериалът на телевизора в този момент   

Сега гледам Black Mirror. Приятен сериал, в който няма връзка между сериите. Всеки епизод си е за себе си, което го прави перфектен за гледане, когато имаш време. Темите и разглеждането им си имат собствен почерк. Бива си го, но не е велик.

Големите надежди

Чакам с голямо нетърпение нов сезон на 7 часа разлика, Ягодова луна, Румбата, аз и Роналдо, Секс, лъжи и Тв, Дяволското гърло… има доста продукции, които очакват своето продължение. Надявам се да се надскочат, но аз винаги подхождам твърде амбициозно. Гледал съм им всеки сезон със затаен дъх.
На Replay   

Харесвам Генезис, Солта на земята, Да обичаш на инат. Има още много филми, които харесвам. Ида на П. Павликовски, 21 грама, Гладиатор, Град на греха… Всеки един от тях е оставил своята следа. Нямам си някой настолен. Хубаво е да се гледат филмите повече от веднъж, за да може, вече запознати със сюжета, да обърнем внимание и на други детайли. Последно загледах повторението на Левски по една телевизия. Отново ме остави без думи, дълго време мълчах, както след премиерата му, после малко плаках и отново млъкнах. Сега очаквам с нетърпение филма за Ботев на същия човек. А в главата ми се върти само: Тежко, тежко! Вино дайте!… Патриотичният огън гори вечер в механата на висок градус. Сутрините са проблемни. Опиянението е отминало, ентусиазмът е заместен от главоболие и се пуши тихо, на философски теми. Проблем е, когато САМО се обслужва вкусът на публиката, без да се възпитава и провокира. Това създава консуматорска маса без ценности, която е всеядна и иска нещо смешничко и леко, за да не се натоварва…

#Идвайте

В момента играя в Пазарджишкия театър в една пиеса заедно с Йоана Буковска-Давидова и Емил Марков. Нарича се Една седмица, не повече. С това се изчерпват сценичните ми изяви, засега. По кината ще се завърти филмът с мое участие Дани. Легенда. Бог. на Явор Петков. Най-официално каня вашите читатели да заповядат в театралната зала или на кино (след като отворят отново за посетители – бел. ред.).