Какво гледа Мартин Макариев

Новият филм под режисурата на Мартин Макариев Игра на доверие излиза на голям екран на 17 февруари (вече имахме възможност да гледаме и официалния трейлър), а докато чакаме това да се случи, решихме да проверим как самият Макариев гледа на сюжета, кои са филмите, които са му повлияли най-силно, какво се върти на телевизионния му екран в момента и какви забавно-страшни истории са се случили по време на снимки.

Поредният ми принос към киното

Игра на доверие проследява личните истории на майка и дъщеря – Даниела и Елена. Две жени в различни епохи, които обаче трябва да се изправят срещу насилието и да се борят за живота и свободата си. Филмът с елементи на трилър е за силната, уверена и смела жена, която отказва да бъде в ролята на жертва. Спечели ме с това, че е личната история на Яна Маринова. Още повече, че тя е преживяла сходни проблеми с майка си, но е успяла да се „спаси“ за разлика от нея. Драматургично можехме да вникнем в двата свята (на Яна и на майка ѝ), което за мен бе предизвикателство, защото трябваше да вървим по струната на един и същ проблем, но ясно да дефинираме разликите. Мисля, че доброто кино прекарва зрителя през една история в подходящия за нея тон, което прави един филм интересен на екран, и вярвам, че с Игра на доверие го постигнахме.

Историята, която няма да забравя

По време на снимките на финалната секвенция от филма имаше силна гръмотевична буря, която ни заобикаляше на 360 градуса. Снимахме извън София в една скалиста местност, косите на целия екип се бяха изправили от статичното електричество. Изглеждаше много смешно, но всъщност беше свръхопасно, всяка една светкавица можеше да удари някой от екипа.

Филмът с рекордно много гледания

Много труден въпрос, защото съм гледал много, много филми над 100 пъти. Има случаи, в които съм гледал един филм по 6–7 пъти на ден в продължение на десетина дни. Но филмът, който определено съм гледал най-много и ми е повлиял най-силно, е Империята отвръща на удара. Гледал съм го сигурно поне 300 пъти, някъде след 215-ия спрях да ги броя. Джордж Лукас с Lucasfilms и American Zoetrope на Франсис Копола са ми били винаги пример за философията, енергията и отдадеността, която трябва да имаш, за да правиш кино. В Империята отвръща на удара това може да се види във всичките му аспекти (и не само там, разбира се).

Филмът, който бих искал да режисирам

Всички, които ме познават добре, знаят, че това е Амадеус на Милош Форман. Филм, който избягвам да гледам често, защото само ми напомня, че най-вероятно никога няма да направя подобен. Филм, който изследва завистта и омразата, „страданието“ на човека, който има всичко освен талант, и как един такъв човек може да стъпче един от най-великите таланти на планетата за всички времена – Моцарт. Изпълнението на филма, режисурата, актьорската игра, епохата и темата са просто брилянтни. Осен това мисля, че филмът е и огледален на ежедневието в България във всички сегменти.

Филмът, който ме впечатли наскоро

Като изключа Аватар, за който всички думи са казани (и пак са малко), последният филм, който който ме впечатли е Вавилон. Много ми хареса и ме развълнува. Разбирам, че не е бокс-офис успех, но просто говори директно на хора, които се занимават с кино, и аз го чух!

Сериалът за мен

Без съмнение Последните оцелели (The Last of Us). Правен е по видеоигра, на която съм фен, откакто излезе преди 10 години. Продукционният дизайнер, с когото работя – Самуил Ганев, е също толкова голям фен на играта, през годините сме обсъждали редица пъти колко яко ще е да се направи на сериал, но няма как да стане толкова добре. Сгрешихме. По-добре е! Като изключих телевизора, си пожелах едно нещо – да имаме възможност дори и на една стотна да се доближим до тях. Не до парите им, а до mindset-a , който имат – всичко е възможно!

Сериалът сега

Белият лотос. Сюжетът за мен е една абсурдна черна комедия, в която се разказва за невъзможната любов, невъзможното приятелство в свят, където само парите имат значение. Препоръчвам го с две ръце, но само сезон 2.  

Кога гледаме Игра на доверие проверяваме тук.