Какво гледа Яна Титова

Докато с нетърпение чакаме втория пълнометражен филм на Яна Титова ДИАДА да тръгне по кината от 10 ноември, се гмуркаме във видеотеката на режисьорката, за да разберем кои са нейните кино фаворити, кои истории от големия екран са ѝ носили утеха в сложната емоционална география на тийнейджърството и какво предстои в списъка ѝ за гледане. Не пропуснахме да я разпитаме и за предстоящата премиера на новата ѝ продукция, която вече жъне успехи – съвсем неотдавна ДИАДА бе отличен с четири награди на фестивала Златна роза, сред които и наградата за режисура.

Преди и във филма

В непосредствената подготовка преди началото на снимките на ДИАДА, с една част от екипа и Маги – главната ни актриса, бяхме заминали за Ямбол. Имахме няколко дни да се потопим в атмо-сферата, Маги да прекара малко време там и да усети града – неговия ритъм, пулс и начин на живот. И тогава започнаха да се случват разни много шантави неща. Ние ги наричаме знаци, но може да са били просто съвпадения. В един момент бяха толкова много, че се чудехме дали наистина не живеем във филма.

Паденията и възходите

Предизвикател-ст-вата и победите в същината си са едно и също, защото, ако овладееш предизвикателството, то се превръща в победа. В този смисъл ДИАДА като филм, който успяхме да реализираме сам по себе си, е голяма победа. Това беше един проект, който дълго време чакаше да му дойде моментът. Щастлива съм, че филмът излиза по кината точно сега. Мисля, че има огромна нужда от него.

Новият кино фаворит

Sick of Myself – един норвежки филм на режисьора Кристофър Боргли, който беше в Кан – Особен поглед тази година. Наистина много краен филм, според мен доста стилистично издържан, въпреки че хората не го възприемат много добре. Но филмът разглежда темата за все по-нарастващата нужда на хората да са специални, различни и да ги забелязват, дори това понякога да изисква да съсипят себе си. Липсата на внимание и стремежът да си различен, който се превръща в болезнено търсене на съчувствие, води до пълна деструкция на един човешки живот. Много силен филм, за който мислих дни наред.

Право в емоциите

Случайно ми попадна един френски филм за певицата Далида на режисьора Лиза Асуелос. Според мен филмът беше разказан с много вкус, много мярка и много емоция. Звева Алвити – актрисата в главната роля, е невероятна. На финала аз като зрител абсолютно успях да разбера на емоционално ниво как се случва така, че тази жена, която има всичко, но смъртта витае навсякъде около нея, не може да понася да живее повече и ще трябва да отнеме собствения си живот.

На replay

Филмът, към който винаги се връщам като такъв, който използвам за референции към двете главни актриси в моите продукции – Валентина Каролева и Маргарита Стойкова, е шведският PURE на режисьора Лиса Лангсет. Това е първият филм на Алисия Викандер, откъдето всъщност тръгва невероятната ѝ кариера. Това е и филм, в който актьорската игра според мен е феноменална. Много ми харесват и режисьорските решения, начинът, по който се води разказът – много семпло и в същото време категорично. Много, много добър филм. Може би съм го гледала над 20 пъти.

В списъка за гледане

Опенхаймер. Все още не успявам да го гледам и се опитвам да избягвам всякакви спойлери, които да нарушат първоначалното ми възприятие. Вече си представям как накрая си го гледаме двамата с Алек в един огромен киносалон – само за нас си.

Като тийнейджърка Яна Титова гледаше…

Легенди за страстта. Този филм съм го въртяла на repeat толкова много пъти, че го знам наизуст. И другият филм, който много харесвах, беше Защо тъгува Гилбърт Грейп – дълго време ми отне да разбера, че Леонардо ди Каприо е актьор, а не наистина дете с ментални проблеми. И разбира се, след това в Титаник отново се влюбих в него, но по друг начин! За първи път го гледах на 14 февруари, всички в киното бяха по двойки и с рози, а аз бях сама и с пуканки. Ама беше много яко.

Филмът, който искам да бях режисирала

21 грама. Това е перфектният филм според мен. Абсолютно феноменален разказ, кадри, актьорска игра. Всеки път, кoгато го гледам, се чудя какъв гений трябва да си, за да измисляш такива неща. Иняриту е един от любимите ми режисьори.