Когато ние не гледаме него, полюбопитствахме какво гледа той. Нещо старо, нещо ново и нещо препоръчано.
Сериалът, от който хвърчат глави
Напоследък със сериалите стана сложно. Много са, все по-добри и непрекъснато има някой, който не си гледал. Въпреки това В обувките на Сатаната (Breaking Bad) ще си остане най-силен. Завършвах НАТФИЗ, гледах много и най-различни неща, но този сериал ми се стовари като товарен влак. Да, може би започва трудно, първият сезон е по-бавен, отнема време да се ориентираш. Но после съм имал дни, в които не съм се отлепял от компютъра. Минаваш през всички емоционални фази, търсиш кой е добър и кой лош. Уви, сериалът е толкова ловко написан, изигран и заснет, че обичаш и мразиш всички едновременно. От В обувките на Сатаната разбираме, че много трябва да внимаваме с дяволчетата вътре в себе си, никога да не се подценяваме и да знаем, че в нас се крие огромна енергия, въпросът е накъде ще я канализираме.
Сериалът, който гледа до вчера
Напоследък съм на немска вълна. Последните два сериала, които изгледах, са Dark и Берлински Вавилон (Babylon Berlin). Берлински Вавилон е по-мой. Следвоенен, полиция, разследвания, комунистите настъпват със страшна сила, интересен за мен период. Вътре има от всичко: война, политика, любов. Лично за мен в Dark леко прекалиха. Изтърваха нишката и стана по-сложно и объркано, отколкото трябваше. С цел да е заплетено се лишиха от други, чисто човешки неща. И двата сериала обаче са с доста конкретни и ясни идеи, тъй че няма какво да му мислите. Ако трябва да ги оценявам в IMDB (нямам този навик), бих сложил 8 за Берлински Вавилон и 6.5 за Dark.
Стар сериал, нов сезон
С огромно нетърпение чакам новите сезони на Peaky Blinders и Короната – два категорично страхотни британски сериала! Каквото и да кажа за Peaky Blinders, ще е малко. Килиън Мърфи, Том Харди, Ейдриън Броуди… Какво повече му трябва на човек! Бандитите на Бирмингам не спират да растат, а в последния сезон влязоха директно в политиката. Жалко, че Алфи Соломон (Том Харди) умря, но очаквам други изненади. След първите два сезона на Короната мислех, че няма накъде повече. Те пък взеха Оливия Колман за Елизабет и Хелена Бонъм Картър за принцеса Маргарет. За да подгреем за новия сезон, ще кажа, че в историята се появява и Маргарет Тачър (Джилиън Андерсън или агент Скъли). Направо не ми се мисли! Историята на най-дълго управлявалата кралица в Обединеното кралство е толкова богата, че се чудя как ще поберат всичко в няколко епизода. Тук освен Маргарет Тачър нямам търпение да видя и включването на Лейди Даяна. Това е изключително деликатна тема и ми е нечовешки интересно как ще бъде представена.
Сериалът, който ти препоръча приятел
Толкова много слушам за Хартиената къща (La Casa de Papel), че вече е дошъл моментът на "тръгвам с голямата кошница и само внимавайте да не ме разочаровате”. Всички говорят за този сериал, особено в моето обкръжение. Последните сезони обаче май разочароват, работата май се разводнява… Кримка, обири, маски, Горан Брегович… На ръба съм, но ще дам шанс.
Филмът, който гледаш отново и отново
Първата ми среща с Широко затворени очи още като ученик ме втрещи! Всеки път когато го гледам, усещам нещо в него, което не мога да си обясня и което жестоко възбужда всичките ми сетива. Има някаква мистика, нещо непознато, което те привлича, но те е страх. Като да застанеш на ръба на скалата. Том Круз, Никол Кидман, Стенли Кубрик, що за смахната компания! Той е от онези филми, които директно отиват в подсъзнанието и правят там каквото си поискат. Шедьовър, който мога да гледам отново и отново.. и той никога да не ми се разкрие.
Постановката, която препоръчваш
Портокалова кожа в театър Възраждане. Режисьор е Петър Денчев, пиесата е нова, сръбска, от Мая Пелевич. Участвал съм в представление на Петър и ми харесва смелостта му. Портокалова кожа се занимава със съвременните проблеми на нашия свят, в който всички си приличаме, но въпреки това всеки иска да е уникален, правейки се на някого другиго. Самозаблудата, нуждата от внимание и начинът, по който го изискваме, чувството за самота… Пиесата е нахвърлян текст – без герои, без диалог, с всякакви възможности за интерпретации. Рискът представлението да стане фрагментирано, да няма сърцевина е голям, но за щастие, гледайки го, не усетих липси.
