Какво не знаехме за… Брус Дикинсън

"Live to fly, fly to live", пее Дикинсън в емблематичното Aces High и можете да бъдете сигурни, че когато говори за летене, британецът има предвид тъкмо това. От 2010 насам той ползва активно лиценза си за пилот на пътнически самолети, взет още през 90-те, и управлява Boeing 757 за различни авиокомпании. Въздушната му кариера е интересна и с това, че Брус участва в почти филмови мисии като връщането на британски военни от Афганистан, превозването на британски граждани от Ливан по време на конфликта между Хизбула и Израел. Има, разбира се, и стотици полети с Ed Force One – самолета на Iron Maiden, с който вози групата и целия им екип.

"Влязох в празно заведение. Чувствах се много самотен, затова купих 50 бири, така че всеки, който се появи, да пийне с мен. Наредих ги на бара и зачаках. В един момент пристигна Ози…". Тази история продължава адски забавно и завършва със задигане на такси, но Брус вече е загърбил пиянските дни и нощи. Вместо това, изучава тънкостите на пивоварството заедно с майстора Мартин Уийкс от Robinsons Brewery, а резултатът е марката с преднамерено патриотично и много Iron Maiden име Trooper. Бирите от нея са най-вече в традиционния за Острова и любим на Дикинсън стил каск ейл – популярността им обаче е международна.

Дикинсън прекъсва обещаващата си кариера на фехтовач през 1981, когато е номер 7 във Великобритания, и тогава се присъединява към Iron Maiden. Фехтовката обаче е повече от младежко увлечение: размахва рапирата и до момента, открива собствен магазин за екипировка в Лондон – Duellist, и успява да си уреди неформални мачове с олимпийски медалисти като Бартош Пясецки например. "Днес фехтовката е моят начин да тренирам и да поддържам прилична форма. Мисля, че движенията в този спорт много приличат на начина, по който кръстосвам сцената, когато свирим на живо. А може би на концертите тичам така заради фехтовката? Във всеки случай, отразява ми се отлично."

ПИСАТЕЛЯТ

"Дълго ме натискаха да напиша автобиография и винаги отказвах. А и защо да я пиша? Още не съм приключил с кариерата си." Когато обаче му откриват рак на гърлото, впоследствие излекуван успешно, Дикинсън приема това за край на стария и начало на новия му живот и сяда да пише За какво служи този бутон?. Освен с реални рок истории, книгата блести с черен хумор и самоирония, които са най-силните литературни подправки и на предните му текстове – забавно нецензурните The Adventures of Lord Iffy Boatrace и The Missionary Position. Настоящото му spoken word турне носи името на автобиографията неслучайно – в рамките на всяко шоу Дикинсън ще (пре)разказва някои от хилядите си велики истории, а ще приема и въпроси от публиката. Зала 1 на НДК е доста просторна, така че, ако искате да го питате нещо, ще трябва да сте по-близо до сцената, струва ни се.