Расте в малък град до Чикаго като едно от четирите деца на детска учителка и адвокат. След много шестици в часовете по литература, записва журналистика, но в рамките на няколко седмици двамата му родители умират внезапно от рак. Малкият му брат е само на 8, а по-големият и сестра му нямат възможност да се грижат за него, затова Дейв прекъсва образованието си на 21 и заминава с братчето за Калифорния, където живее едновременно като бохем и родител. Докато работи като графичен дизайнер, започва да пише трагикомичен мемоар за живота си – A Heartbreaking Work of Staggering Genius излиза през 2000 и е номиниран за Пулицър. "Мислех, че ще бъде четен само от 29-годишните в Бруклин, които го смятат за експериментален, но стотици хора после дойдоха и ми казаха: "И аз загубих родителите си". В началото бях много стреснат, не исках да давам интервюта и желаех само да си върна стария живот, но постепенно свикнах и сега се радвам на обратната връзка."
ТЕХНОЛОГИИТЕ
Не е прочел и страница на Kindle, а след 4-месечна "пагубна" връзка с wi-fi, вече няма интернет и вкъщи. "Помня как един ден се събудих и си казах, че ще прекарам няколко минути в YouTube преди работа. Когато след малко погледнах часовника беше вече един на обяд, а аз гледах видеоклип на Kajagoogoo отпреди 20 години. Нямаше как това да продължи." За сюжета на Кръгът обаче катализатор е негов приятел, който му държи сметка за закъснял отговор на имейл. "Фактът, че той беше получил известие кога точно съм видял писмото му, без дори да става от стола, му позволяваше поведение, което преди беше немислимо", казва Егърс. Изводът от това за него е важен: проблемът не е в самите технологии, а в посоката им – вместо да бъдат телескоп, насочен към достъпни знания, те са микроскоп, който обръща лупата към нас.
РАБОТАТА
"Когато седиш в гаража си и пишеш (или се преструваш, че пишеш), нещо те кара да се чувстваш безполезен”, казва Дейв, когато го питат за останалите дини, които държи подръка – независимото издателство McSweeney’s, неправителствената организация 826 Valencia за извънкласни часове по писане в училищата и програмата ScholarMatch, която свързва донори със студенти без възможност да платят университетската си такса. Този "апетит за работа" идва и от непрекъснатото чувство, че животът е кратък. "Когато загубиш хората около себе си млади (сестра му се самоубива на 33 години – бел.ред.), чувстваш смъртта по-близка. Понякога са ми нужни осем часа, за да свърша работа за около 20 минути и осъзнавам колко статично занимание е писането. Затова добавям малко приключение към него и понякога дори сядам да пиша цяла нощ."
ХОБИТО
Докато е студент, ходи и на лекции по изкуство, но интересът му постепенно остава върху писането. Въпреки това има две самостоятелни изложби с илюстрации, едната на смешни животни, придружени от почти-хайку-фрази (Dave Eggers art в Гугъл и сме в галерията), а често се грижи и за дизайна на собствените си книги. В артистичното му портфолио откриваме дори музикални обложки – Yelling at the Sun на рок групата Paul Banks & The Carousels и Vheissu на пост-хардкораджиите Thricе.
Срещата с Дейв Егърс е в СГХГ на 5 юли от 18:30