Какво не знаехме за… Джон Клийз

Самият Джон Клийз, част от комедийната група, рядко е сериозен – шегите и нецензурните думи не излизат от устата му нито в британската телевизия (той е първият, казал в ефир "sh*t"), нито по време на погребението на приятел (когото изпраща с "f*ck!") или когато третата му жена го съди за 20 милиона долара. Отношението му остава същото и в името на собствения му стенд-ъп, с който идва и тук – Последен шанс да ме видите, преди да умра, е в Зала 1 на НДК през септември. Преди да срещнете черната му комедия на живо, тук минаваме през няколко точки от биографията му – от първата издънка в училище през дяла му в Монти Пайтън до рядък вид лемур, кръстен на него.

Джон расте в семейство на застрахователи и чиновници – уважавани, безопасни и скучни професии, които той намира за доста забавни. Поне предвид, че несъгласието на родителите му с всичко, с което той се захване, вместо да го дисциплинира, сякаш само подпалва креативността му. Това води даже до изключването му от Клифтън Колидж в Бристъл, след като прави боядисани стъпки от статуята на офицер Дъглас Хейг, който сякаш е слязъл от мястото си, за да иде до тоалетната. По-късно Джон все пак записва Право в Кеймбридж, но вместо да учи закони, се присъединява към театралния клуб Footlights Revue, за да стане по-добър комик. Там се запознава с друг важен човек от бъдещия Монти Пайтън – Греъм Чапман. Докато двамата са там, клубът става така известен, че прави тур, като стига и до Бродуей.

ЕДИН ОТ ШЕСТ

Докато клубът е в Щатите, Греъм и Джон се запознават с Тери Гилиъм, а по-късно покрай телевизионната сатира The Frost Report, в която са сценаристи – и с Ерик Айдъл, Тери Джоунс и Майкъл Пейлин. Тя обаче е в ефира само година, а после шестимата откриват, че най-смешното нещо за гледане са детските филмчета в 5 следобед. Решават, че нещо трябва да се промени и през 1969 отиват в BBC с предложение за собствен сериал – Летящият цирк на Монти Пайтън. Ролята на Джон? Той често взима енциклопедия в търсене на достатъчно забавна дума, около която да се построи диалог, и оттам в разговора с останалите се раждат кашон нечувани шеги. Не всичко е така весело, щом се разпадат покрай караници, но после пак си стискат ръцете за филмите Животът на Брайън, Монти Пайтън и Свещеният граал (финансиран от Led Zeppelin и Pink Floyd) и Смисълът на живота. В последния всички отхвърлят идеите на Джон и Греъм за историята на аятолаха, борещ се срещу всички западни изобретения като тоалетната хартия, и така Монти Пайтън се разпада финално.

НА ЕКРАН И НА КЛОН

Както е и в последния му стенд-ъп, участието на Джон в куп филми често е провокирано от случки в истинския му живот. Така например сцената от Риба, наречена Уанда през 1988 – където той е продуцент, сценарист и актьорът, заварен от непознато семейство да танцува гол – е всъщност история, случила се на негов приятел. В ситкома Хотел Фоулти Тауърс пък той играе собственик на хотел – образът е изграден около истинско място, в което Джон отсяда и дочува мениджъра да казва "щях да управлявам перфектно, само да не бяха гостите". Животът на комика обаче не вдъхновява само филми. Напишете "Авахи на Клийз" в Гугъл и ще видите ленивата муцунка на вид застрашени лемури, открити покрай негово пътуване и взели името му заради усилията на Джон да ги спаси.