Какво не знаехме за… Джошуа Бел

Идва от семейство на терапевти от Индиана и, ако не беше приятелят му Страдивариус от 1713, би се занимавал с наука. Уви, титлата музикален директор на световноизвестния камерен оркестър Academy of St Martin in the Fields е доста далеч от физиката, но затова пък с дръзките си проекти той не се събира и само в класиката. Слушаме как струните му се подчиняват в симфоничната поема Дон Жуан на Щраус и Концерт за цигулка и оркестър на Дворжак, но преди да излезе пред Софийска филхармония и палката на Найден Тодоров на 1 април, изваждаме още малко факти от дъното на кладенеца, наречен Джошуа Бел.

 

Родителите му го откриват сред паяжина от ластици, опънати между мебелите, докато малкият Джошуа изтръгва глухи звуци от тях. Подаряват му мини цигулка и го записват на уроци, но от страст към компютърните игри и спорта не се обръща сериозно към инструмента до момента, в който учителя му Йозеф Гинголд не го взима под крилото си. С неговите напътствия Джошуа стига до солист във Филаделфийския оркестър едва на 14, а на 17 вече изважда лъка си в Карнеги Хол, което го изстрелва напред към световните сцени. Все още е леко ядосан на родителите си, че не са го запознали с пианото, а са оставили клавишите в ръцете на сестра му, но малките неща в живота – като песните на Genesis (които до ден днешен си пуска в колата) и Реквием на Моцарт (алармата му за събуждане от дълги години) – го въодушевяват да продължава да затяга струните, подобно на онези ластици като хлапе.

КЛАСИКА ЗА ВСИЧКИ

Мушнат под завивките по летни лагери, след като светлините угаснат, слуша как Яша Хейфец изпълнява Концерт за цигулка №2 на Виенявски. Днес, когато вече е от другата страна на музиката, за него е важно да настрои повече младежки уши към класиката и търси изобретателни начини за това, влизайки в партия с поп звезди като Реджина Спектор, Стинг и Франки Морено. Отделно интересът му към филмовата музика го въвлича като солист в саундтрака на Червената цигулка през 1998, а през 2009 с Ханс Цимер работят заедно по композициите за Ангели и демони. Докосването му върху струните печели телефонните номера на много актьори, но колкото и да обича всичко това, ако имаше как, би се върнал назад във времето, за да отиде на премиерата на Пета и Шеста симфония на Бетовен през 1808, когато самият композитор дирижира.

През 2007 се включва в акция на Washington Post и изнася инкогнито 45-минутен соло концерт във вашингтонското метро. От хиляда души, които минават покрай него, само няколко се спират и едва един го разпознава. От проекта се раждат две сензации – документална история, която печели Пулицър, и детската книжка на Кати Стинсън Човекът с цигулката. Личният му Страдивариус впрочем също има добра легенда: притежание на полския цигулар Бронислав Хуберман, тя веднъж оцелява при опит за кражба, преди в първата половина на 20 век да бъде успешно отмъкната от младия музикант Джулиан Алтман. За да прикрие самоличността ѝ, той я префасонира с боя за обувки и чак на смъртното си легло признава какво е направил. Гласът и историята на тази цигулка карат Бел да преброи близо 4 милиона долара, за да бъде в ръцете му.