"Да, преди имаше милиони ужасни хора по улицата, но всеки човек знаеше, че когато ходиш към тях, ти се местиш малко, те се местят малко и затова всички са живи. Днес са на телефоните си и изобщо не знам как още не ги е блъснало нещо." Фран Лебовиц изстрелва изречение след изречение, всичките достойни за цитати, в новите документални серии от Мартин Скорсезе по Netflix Pretend It’s a City. Когато я слуша, човек си мисли: "Защо изобщо живее в Ню Йорк, щом всичко е толкова ужасно?". Но тя има бърз отговор и на това: "Ако се бях сетила за друго място, щях да отида там". Нейното остроумие и сардонични коментари са събрани в книги като Metropolitan Life и Social Studies. Сега сяда на по чашка и микрофон с Мартин Скорсезе, с когото просто си говорят, но изглежда, че тя говори, а той се смее. Четем повече за тази любопитна жена в долните три параграфа.
 
Изкуството да не ти пука
Фран е родена като Франсис Ан Лебовиц в семейство на евреи от Ню Джърси, но когато е на 7, силно ги разочарова, като се обявява за атеист. Привлечена е от книгите от малка и почти не обръща внимание на домашните в училище. Проваля се шест пъти по алгебра, като казва, че няма капка желание да се опитва да я разбира. Всъщност оценките ѝ са толкова слаби, че я пращат в частно училище, от което е изключена за нарушаване на правилата. След като си тръгва от там, се мести в Ню Йорк, за което баща ѝ склонява да плаща само за два месеца. Така под навеса на града спокойно се заравя в работата на първите си интелектуални вдъхновения – Джеймс Болдуин и Гор Видал.

Животът в думи

Пристигайки в големия град, тя се захваща с всякаква, малко странна работа. От чистачка през таксиметров шофьор до сценарист на порнофилми. Това, разбира се, не трае дълго, защото налива ум в ревюта на филми и книги за списанието Changes. Точно там я забелязва и Анди Уорхол, който я наема за списанието му Interview. Това е последвано от книгите ѝ Metropolitan Life и Social Studies, но в продължение на години е широко позната с недовършената си новела Exterior Signs of Wealth – история за богати хора, които искат да са артисти, и артисти, които искат да са богати хора. Застава естествено и на екраните като съдия в Law & Order, както и във филма на Скорсезе Вълкът от Уолстрийт.

Блокажът, цигарите и Ню Йорк

Фран не е писала завършен ред от много време, но пък, както тя сама казва, е господар на нищоправенето. Пуши от юношеските си години и няма намерение да спре, мрази да готви и пред New Yorker казва, че най-голямата ѝ болка по време на пандемия е, че не може да отиде на ресторант и трябва да си бели краставиците сама. Разни хора ѝ звънят и вече ѝ е писнало да чува как Шекспир бил написал Крал Лир по време на чумата, намеквайки, че тя трябва да направи нещо подобно сега. Често споменава, че е явен противник на Тръмп просто защото го смята за изключително глупав, но точно избирането му за президент през 2016 я кара да разбере, че невинаги е права – тогава казва на всички, че той има нулеви шансове за победа. Фран няма мобилен телефон или компютър и не е като да не знае, че съществуват, просто предпочита, когато се разхожда по улиците на Ню Йорк, да чете поезията, запечатана в земята, и да се опитва да не се скара със 75 човека, докато върви по Таймс Скуеър.