В новия му сериал Primal (по Amazon Prime от 8 октомври) праисторически човек и динозавър стават комбина, за да опитат да покорят хранителната верига, вместо да изпаднат от нея. Това е бавен, кървав, жесток сюжет, озвучен с истински животински рев и без нито една реплика, но в сърцето му има и доста емпатия. Ето защо Генди се надява двойката му да стане известна като Рик и Морти, а ние пък работим да запомните него.
СЛАБ СПАНАК
Отстрани биографията му прилича на броеница от добри проекти, но зад всичко има и хаос от предишни провали. Причина донякъде е перфекционизмът на Генди, който отказва да чуе чужди мнения как нещата му да станат по-лесносмилаеми. Собствената му посока понякога го спъва, но така вярва, че доближава работата си до изкуството. Понеже „анимацията се прави по един и същи начин от 40 години“, за него най-важно е да откриеш нов подход да разкажеш историята си. Дори ако продуцентите не се влюбят в него – както се случва през 2015 с готовия му филм Попай, който така и не стига до екран.
ВРЪЗКА С РЕАЛНОСТТА
Сестрата на Декстър, Ди Ди, е вдъхновена от брата на Генди; а динозавърката в Primal хърка точно като кучето му – огромен своенравен Санбернар, който не слуша никого и се държи като цар на къщата. Автобиографичната нишка в работата на аниматора е цяло въже, което тегли в историите парчета от живота му. Когато е на 7, семейството му е прогонено от Русия от антисемитизма и емигрира първо в Италия, после и в Щатите, така че не е чудно защо Декстър има руски акцент, а Джак, захвърлен от злодей в непозната обстановка, толкова прилича на създателя си.

ОТ ИЗТОК И ОТ ЗАПАД
Филмът, който го пали по професията, е Книга за джунглата, но влиянията му не са само от Дисни. Източната култура го вдъхновява с по-сериозния поглед върху рисувания жанр, а Хаяо Миядзаки (създателят на Studio Ghibli) – с това, че всичките му филми са различни и не спира да опитва нови неща. В игралното кино харесва Седемте самураи и другите на Акира Куросава, плюс Апокалипсис сега, Шогун и уестърните на Серджо Леоне.
ПО-БАВНОТО Е ПОВЕЧЕ
"Може би остарявам" е неговото обяснение защо анимацията напоследък му се струва твърде бърза и защо новият му сериал е така бавен. Primal е мислен като обратното на всичко, което дефинира екшън жанра днес – задъхан монтаж, силна музика и диалози в крясъци. За Генди е било страхотно да види как при предварителните прожекции хората оставят телефоните и обяда си, въвлечени в действието, което им се показва постепенно. В трейлъра пръските кръв хвърчат със скорост, която пробива екрана, но преживяването на сериала е по-различно: в историята има моменти на спокойствие, меланхолия, хумор и емпатия между двете същества, а насилието всъщност е взето от реалността, малко като в научнопопулярен филм за джунглата. Ако не ви се вярва, чуйте Генди, който казва, че трудно гледа кървавите сцени в собствените си филми.