Един Бог & един шопар
Първообраз на днешните олимпийски игри са древните, провеждани в чест на Зевс между VIII в. пр.Хр. и IV-V в. сл.Хр. в светилището Олимпия на Пелопонес. Те не били просто спортно събитие, а и религиозна проява. Олимпийците полагали клетви пред олтар на Зевс и се жертвопринасяло прасе, над чието тяло те отново трябвало да се закълнат, че ще спазват олимпийските правила. В противен случай ги грозяла глоба и забрана за участие в последващи олимпиади. Това най-бляскаво спортно събитие в Древна Гърция обаче загубило сила след идването на римляните, които забранили езическите култове и започнали да рушат храмове. Скоро дошъл и краят на игрите.
Възраждането
През XVIII-XIX век Европа се тресяла от интерес към древността и започнала да се възпламенява идеята олимпийският дух да бъде възроден. Френският барон Пиер дьо Кубертен, който винял слабата физика на френските войници за пораженията им при Френско-пруската война, видял спасение в съживяването на олимпиадите. Хем французите щели да заякнат, хем щели да се проповядват мир и разбирателство между народите. Така в края на XIX век се сформира Международният олимпийски комитет (МОК), а първите съвременни олимпийски игри се случват там, където всичко било започнало – в Гърция, през 1896. Събитието било грандиозен успех и гърците останали доволни – предложили игрите да се провеждат все при тях. МОК обаче имал друга идея – всеки път домакинът да е различен, както е и до ден днешен.
Правилата не са това, което бяха
Докато в древните олимпиади можели да се включват само гърци, като роби и осъждани не се допускали, съвременните игри се отворили за международно участие. Първоначално обаче право да се състезават имали само аматьорите. Историята помни как един шампион от Олимпиадата през 1912 бил лишен от медалите си, щом се разбрало, че като студент бил част от полупрофесионален отбор по бейзбол. Така било до 1973, когато правилото отпаднало, защото надделели аргументите, че публиката предпочита да гледа истински спортни звезди и че така и така не се знаело дали Източният блок не изпраща професионални атлети, представяйки ги пред света като аматьори. Древното правило в игрите да не участват жени пък било нарушено през 1900 в Париж, а на олимпиадата в Сейнт Луис 4 години по-късно за пръв път били допуснати цветнокожи.
Бойкот тук, бойкот там
Въпреки мирния дух на игрите, случвало се е те да стават жертва на помрачените отношения между някои страни. През последния век неведнъж една или повече държави са обявявали бойкот и не са изпращали атлетите си да се състезават на конкретна олимпиада. Така например през 1980 САЩ, ФРГ, Япония, Кения, Канада и още пропускат игрите в Москва като протест срещу инвазията на СССР в Афганистан. В отговор на следващите игри – в Ел Ей през 1984, бойкот прави почти целият социалистически лагер (само Румъния се цепи от колектива).