По-рано откъсна и Златна палма от Кан, но е важно и друго – че го прави не със стандартна история, а със зверска въртележка от жанрове с проблясъци на черна комедия. Филмът е за богато и бедно семейство в ядрен сблъсък и е най-добре да не знаете нищо повече, преди да го оставите да ви шокира на София Филм Фест тази година. Да научите обаче повече за Понг Джун Хо стана задължително.

ДА ТИ НАРИСУВАМ СХЕМА?
Той си има любими актьори (сред които и Тилда Суинтън например като злодейка в предния му филм Окджа) и в началото на снимките всички те получават графичен роман, който при разгръщане се оказва сториборд на филма, рисуван от самия режисьор. Понг Джун Хо си фантазира всичко в детайли: огромната част от Паразит е снимана вътре в две къщи, построени от екипа му, така че архитектурата им да отговаря на символите, които иска да вкара в историята. Той действа като други в корейското кино и още по време на снимките прави груб монтаж – в комбинация със сториборда, това стяга процеса и в кошчето отиват малко кадри. Затова и когато снима Снежен снаряд под крилото на Уайнстийн, режисьорът приема доста тежко, че "Харви с ръцете ножици" иска да изреже двайсетина минути от филма. Дори си измисля, че баща му е бил рибар и по сантиментални причини трябва да запази сцена с риби. В крайна сметка го пускат точно така, както го вижда режисьорът.
ПРИЗНАНИЕТО НА ЕДИН ФЕН
"Нещо огромно се случи на Понг Джун Хо миналата година“, писаха CNN, без да имат предвид филмовите му успехи, а криминалната хроника. Най-известните в Южна Корея серийни убийства са между 1986 и 1991 и остават неразкрити до миналата година, когато полицията получава самопризнания от мъж, който вече е в затвора за друго. Връзката с режисьора: още през 2003 той прави за тези случаи филма Memories of Murder с обичайното си обсесивно проучване, като често си представя и дори скицира как би изглеждал убиецът. "Денят, в който прочетох новините, не можех да правя нищо друго", както разказва. Съкилийникът на самопризналият се пък твърди, че той е гледал няколко пъти филма на Понг Джун Хо. Питан кой сериал би снимал, режисьорът посочва Ловец на мозъци по книгата на Джон Дъглас, защото я изследва подробно покрай собствения си проект. Крими жанрът не е единственият, който му е интересен: филмите му са смесица от различни влияния като Зодиак на Финчър, но на първо място е Психо на Хичкок, гледан около 50 пъти. Е, там е и анимацията Тоторо, гледана даже към 100 – но заради сина му. В списъка с важните имена слага и Тарантино и Скорсезе.
НАХАКАН, МИЛ ЧОВЕК
Лесно е да си представиш, че при целия черен хумор, сюрреализъм и насилие във филмите му, човекът също ще е паднал в катрана, но всяко интервю с Понг Джун Хо показва колко топъл и смешен е и как разширява очи при въпроси за наградите му – все още и той самият не може да повярва на късмета си. Когато ръкавът му се вдигне и покаже изненадваща татуировка, режисьорът споделя, че това са символи на сина и жена му – "много скучно", казва, но и доста мило. Той взе да става известен и с друго: добре помислените си речи. След като каза, че субтитрите са бариера, висока едва няколко сантиметра и щом я прескочиш, ще откриеш тонове силно кино, режисьорът продължава да говори с все същата пареща искра. Питан за Оскарите преди церемонията например обяснява, че не се вълнува особено, защото те са локално за Щатите събитие. След като Паразит стана първият Най-добър филм на език, различен от английския, тази добра шега вече не важи.