Ражда се през 1951, 1956, 1958 или 1961 (и това не е единственият съмнителен факт в биографията му) в семейство на докер и сервитьорка в Единбург. Животът им често е на ръба на комфорта, затова Ървин се маха от училище и на 16 започва работа като електротехник. Докато оправя телевизор, получава токов удар, но негов приятел е наблизо и успява да го спаси. Малко по-късно напуска Единбург, за да хване пънк вълната в Лондон и в годините след 1978 свири на китара и пее в няколко банди. "Доходът ми беше доста непостоянен, така че правех какво ли не, за да се издържам – миех плочки, работех като хамалин. Общо взето мизерствах и живеех в мръсни общежития, а когато идваше голяма сметка, просто бягах и сменях мястото".
НАГОРЕ-НАДОЛУ
"Наркотиците бяха нещо съвсем нормално като бях млад, но играта загрубя, когато се пристрастих към хероин в началото на 20-те си години. Нямах никакви пари за губене, затова за една година живях в кофти свят на измами, кражби и всякакви схеми. Постоянно взимах заеми и дълговете ми растяха все повече, докато приятелите ми не започнаха да ми казват, че вече не могат да ме познаят. Тогава нещо се обърна в мен", разказва Уелш пред The Telegraph. За да смени посоката, хваща бума в продажбата на имоти през 80-те и го използва максимално – първо купува малки апартаменти в Лондон и след година ги продава на двойна цена. Скоро се връща в Единбург, жени се и започва порядъчна работа в отдела по настаняване в Областния съвет, с която плаща магистратурата си по бизнес администрация.
ТРЕЙНСПОТИНГ
"Трябваше да напиша книга, за да може онова, което бях преживял, да добие смисъл", казва Уелш, а когато започва романа, пробва хероин още веднъж – да си припомни чувството, което се оказва "наистина ужасно". По това време вече е на 35 и разчита най-вече на спомени и нахвърляни бележки в старите си дневници. Първо публикува части от Трейнспотинг в малки списания, които привличат вниманието на Робин Робъртсън от издателство Secker&Warburg. "Той доста хареса романа, но не знаеше дали ще се продава. Спомням си как седяхме в една кръчма в Единбург точно преди излизането му. Първоначалният тираж беше 3000 копия, които се чудехме как да разпространим. В един момент дори мислехме да изпращаме анонимни писма до вестник The Scotsman. Е, не се наложи, продажбите скочиха ненормално". Хонорарът му за книгата е 1000 паунда, а година и половина по-късно получава чек за 500 000. Днес казва, че е написал "много по-добри книги от Трейнспотинг", но гледа на успеха й "повече като на зелена карта, отколкото като на въже около врата ми".
ФИЛМИТЕ
Уелш твърди, че не се намесва в работата на Дани Бойл, защото би направил филмите му много по-лоши. "Екипът искаше от мен да съм по-активен, затова непрекъснато ми изпращаха чернови на сценария, на които отговарях с бележки като: "Брилянтно. Не променяйте нито дума". Въпреки това се съгласява да вземе малка роля в Трейнспотинг като дилъра на Марк Рентън. За продължението, базирано на романа му Порно, но с известни промени в сюжета, казва, че "в някои отношения е дори по-добро от оригинала". Иначе Уелш е режисьор на пълнометражен филм за депресиран играч на дартс – Good Arrows, на късометражния Nuts и на сегмент от документалния The New Ten Commandments. Изкарва пари и с писане на сценарии за филми, пиеси и дори мюзикъли, а книгите му The Acid House и Ecstasy също са екранизирани, макар и не със същия успех.
КАУЗИТЕ
Не крие омразата си към политиците, нито левите си възгледи и често влага пари в благотворителност и обществени каузи. Януари даде начало на две негови кампании: по "осиновяване" на затворения преди 30 години "впечатляващ, но латентен театър" в родния му квартал Лийт и свирепа битка срещу орязването на бюджета на библиотеките в Шотландия, които "ми помогнаха повече от всичко да стана писател и отвориха нови светове пред мен, когато бях дете". От 2014 насам е и официален посланик на Световната купа по футбол за бездомни, "не защото съм в неравностойно положение на пазара на жилища, а защото виждам ужасно много приятели, които се борят да поддържат дом или да придобият такъв".
НАСТОЯЩЕТО
Днес Уелш живее между Чикаго, Маями и Лос Анджелис, женен е повторно за 22 години по-младата Елизабет, която се занимава с езда, и има имение с прогресиращ брой коне: "Малко съм смутен да го кажа, но ги обожавам. Често си говоря с тях, храня ги, а те се опитват да ме целуват". Няма деца. "Чувствах се твърде млад на 20 и 30, после изпуснах "10-минутния прозорец" и сега съм твърде стар за това. Предполагам, че просто съм от онези хора, които винаги ще бъдат чичото". Не крие, че доскоро е взимал кокаин и екстази, но когато го направи "искам просто да си легна и да се самосъжалявам, защото се чувствам адски зле и целият ми следващ ден е изгубен. Толкова много време съм се занимавал с тези глупости, че днес просто ми е скучно и си казвам "о, не, стига вече".
СЪМНЕНИЯТА
Освен истинската му възраст, биографията на Уелш е изпълнена с поредица от неуловими и непотвърдени слухове, които тънат в мистерия. През 1996 в The Guardian излиза статия със заглавие "Друса ли се истинският Ървин Уелш?", която подлага под съмнение всички скандални факти в живота му. "Приятелите му твърдят, че голяма част от тази пикантна биография всъщност е измислена от писателя, за да обърка пресата. Някои циници даже подозират, че той е митологизирал живота си, за да прикрие колко порядъчен и праволинеен човек е всъщност". Е, ако е така, ние искрено се възхищаваме – да измислиш толкова пълнокръвни истории е дори по-впечатляващо от това да разказваш добре спомените си.
Премиерата на Т2 Трейнспотинг е на 17 февруари
Романът Ваещият с ножове е в книжарниците от издателство Колибри, 16лв
