Сега Лист издават в серията си хлапашки книжки от големи писатели Кухнята на госпожа Черешова (вижте я тук), от която взимаме портрета на писателката – колаж от Капка Кънева, и повода да се зачетем в нейната история. Далеч е от мила приказка, но на финала успява да премине към щастливи редове.

Изкуството
Макар да публикува първата си поема на 8, Силвия всъщност искала да бъде художник и по-късно учи визуални изкуства. Учителите й често говорят за силата на нейните думи – явно повече, отколкото за нейните образи, защото в крайна сметка тя се мести във факултета по литература. Визуалното обаче остава дълбок извор, в който често се потапя да търси идеи. Миналата година събраха част от рисунките й в ретроспективна изложба във Вашингтон – и кубистичния й автопортрет с ярки и остри ъгли, и колажите й, които сливат образ с думи. По същия начин, по който поезията й се отделя от страницата и заживява, се раздвижват и рисунките й: можеш почти да усетиш тежестта на влажния чадър, скициран с черен тънкописец, или да чуеш звука от обувките, сякаш тъкмо хвърлени на пода след дълъг ден. Ето го значи любопитството към всичко малко и огромно в света, за което Плат пише в дневниците си.

Краят
В писмо до майка си от 25 февруари 1956 Силвия казва, че иска да срещне мъж, който с пламък да следва кариерата си – някого, когото да подкрепя, докато самата тя пише. Същата вечер на парти в Кеймбридж, преливащо от джаз и уиски, среща Тед Хюз – по това време вече известен поет, когото тя рецитира, щом се запознават. Първата им целувка оставя отпечатък от зъбите й по лицето му за близо месец – ухапала го е до кръв, а седемгодишният им брак носи същата страст и болка. Когато Хюз оставя Плат с двете им деца заради друга жена, тя си измисля ново име – Виктория Лукас, под което през 1963 издава романа Стъкленият похлупак. През целия живот на писателката зад рамото й затихва и се надига депресията, за която тя така и не намира адекватна помощ. Същата година Плат се самоубива в кухнята си, докато децата спят в съседната стая.

Наследството
След смъртта й Тед Хюз започва да действа като неин редактор – понякога с разбиране, друг път с деликатността на сатър. Той събира и работи по най-известната й стихосбирка, Ариел, заради която Силвия Плат е първият писател, получил посмъртно Пулицър. Същевременно обаче Хюз унищожава един от дневниците й, защото не иска децата им да го видят, друг "изчезва", а докато кариерата му продължава с пълна мощ, когато опитва да чете на сцена, се чуват викове "Убиец!" (наскоро бяха открити и писма, в които има намеци за домашно насилие). Синът им Никълъс, учен и морски изследовател, също прекратява живота си след дълъг период на депресия и изолация. Дъщеря им Фрида обаче, поетеса, детска писателка и художничка с няколко изложби, днес е терапевт на хора, преживели загуба. Когато я питат как й влияе тежестта на миналото, казва, че вярва в желанието за живот, в "силата, енергията и ентусиазма", във волята и радостта, в желанието за творчество, "в борбата за бъдещето, но водена по чудесен, щастлив начин".