Преди да чуем екстремната му комбинация от тежък бас, скърцащи звуци и неочаквани вокали на фона на излитащите самолети в София, минаваме на обиколка през най-важните терминали в биографията му.

ИМЕТО
Първата му обложка казва "здрасти" с My Name is Skrillex, въпреки че до снимката в личната му карта четем Сони Джон Мур. В псевдонима му обаче няма нужда да търсим подтекст: "Това беше един глупав никнейм в мрежата, наистина няма никакъв смисъл. През тийнейджърските години приятелите ми ме наричаха Skril или Skrilly, затова реших да го използвам. После стана прекалено трудно да го сменям, защото вече имаше някаква популярност". В MySpace ерата прави първи опити и под името Twipz, което остава достатъчно неизвестно, за да бъде захвърлено, но още живее в YouTube – пуснете си да чуете какъв откровен флирт с фънка прави Сони под този етикет.

ТРУДНОСТИТЕ
Детството му преминава в Лос Анджелис и Сан Франциско, но това звучи безоблачно само на хартия. На 14 не издържа нападките на съучениците си в училището по изкуства и започва да се обучава вкъщи, a след две години разбира, че е осиновен и се скарва с родителите и биологичната си майка, която познава като семейна приятелка. Оправя отношенията си само с първите, но ние спираме да ровим тук – важното е, че покрай проблемите се увлича все повече по музиката, която тогава се върти около емо, пънк лайвове и рейв партита в ъндърграунд клубовете на Ел Ей.

ГРУПАТА

На 16 научава, че една от любимите му емо рок банди – From First to Last, си търси китарист и веднага им звъни да се предложи. Приемат го толкова присърце, че скоро поема и вокалите в групата. "Пеенето никога не е било истинската ми страст. По това време използвах всеки свободен момент да правя електронна музика." Всъщност викането в микрофона му коства и операция на гласните струни, след която се разделя с From First to Last, за да стане първи в тежката уоб-уоб електроника.

КРАЖБАТА
През 2011 обират хотелската му стая в Милано и взимат лаптопа и външния хард диск, които съхраняват току-що завършения му нов албум. Феновете побесняват. "Прекарах една седмица в това да си скубя косата, но сега просто трябва да се фокусирам върху бъдещето и да направя албума отново", пише по-късно Skrillex в своя защита. Страстите се утаяват с пускането на Bangarang, описан от Джон О’ Брайън като смесица от "прогресивна китара, сайкъделик орган акорди, ръмженето на Джим Морисън и вокали в стил Prodigy".

СМЪРТТА
По неясни (но със сигурност нелепи) причини това момче е жертва на безброй фалшиви слухове за смъртта му – в медиите е прострелван 12 пъти с пистолет, включително в Мексико, а веднъж дори е загивал при инцидент с лодка. Един от тези изфабрикувани некролози обаче действително взима човешки живот – когато чува лошата новина за идола си, момиче в Япония се самоубива, а в предсмъртната й бележка пише, че ще се присъедини към него в рая за един "последен, но безкраен дроп".

СИНЕСТЕЗИЯТА
Може би сте чували – това е състояние, при което сетивата се свързват едни с други по такъв необичаен начин, че синестетите виждат музиката в цветове или форми, долавят вкусове, когато четат или усещат допир на различни материи, докато смятат с числа. Предава се генетично и Skrillex също го носи в ДНК-то си – в едно интервю за BBC, например, разказва как вижда парчето си Take Ü There в светложълто. Сетовете вероятно правят от главата му галерия в стил Кандински, но ние сме канени само отвън, затова на 15 юли редим картини според собствените си сетива.

Концертът на Skrillex е на 15 юли от 21:30 в парка на Летище София, Терминал 2
Билети от 40лв на eventim.bg