Какво не знаехме за… Юрий Гагарин

Роден е през 1934 в Клушино, където със семейството му – четири деца, баща дърводелец и майка доячка в колхоза, живеят добре, докато през 1941 нацистите не окупират селото. Когато завземат къщата им, Гагарини си изкопават землянка, за да изкарат зимата, а дотогава безгрижното хлапе Юрий вижда за пръв път как хора се взривяват и как германец ранява майка му и почти удушава брат му заради дребна пакост. Това го прави по-бдителен, но и по-смел – в опит за саботаж запушва с картофи ауспусите и задавя с пясък акумулаторите на немците. Когато през 1944 те се изтеглят, селото е бедна пустош, затова семейството започва наново в близкия град Гжатск, днес кръстен на Гагарин.

Войната му взима много, но и му дава мечтата да лети, дошла с първите видени в небето самолети и засилена от любимия учител по физика и математика – бивш пилот, който още носел униформата си. Логично, Юрий завършва авиообучение, а когато СССР започва да набира и тренира кандидати за първия човешки полет в космоса, отличната му кондиция, рефлексите и ръстът му (само 157см) го водят до финалната цедка. През нея ще мине само един – бъдещото лице на Съюза пред света – и Хрушчов избира това да е Гагарин по снимката му. Така на 12 април 1961 той сяда в преработената ядрена ракета Восток-1 за пълна обиколка около Земята, която трае 108 минути. Много неща се объркват, но мисията завършва успешно и още същия ден всички знаят името Юрий Гагарин.

Вече тотален любимец на Хрушчов, 27-годишният пилот е пометен от вълна интервюта и пратен на световна обиколка като посланик на съветския триумф в космическата надпревара с Щатите. Всички – и обикновени хора, и държавни глави, искат да стиснат ръката му и цели 3 години това е основната му работа, като често е притискан да пие до дъно "за дружбата и любовта". В резултат напълнява и занемарява физическата си подготовка – нещо, от което сякаш може да го спаси само нов полет.

Лунната програма на СССР вече е в ход и през 1966 започват тренировките за стъпване там горе. За да не рискуват живота на "първия човек в космоса", на Союз-1 качват другия подготвен кандидат – Владимир Комаров, който загива при мисията. Колкото и да иска, Гагарин така и не е изпратен повече към звездите, а когато на 27 март 1968 се качва на Миг-15 за тренировъчен полет, той завършва фатално за него и инструктора му. Половин век по-късно, още не знаем защо. Официалните версии се менят през годините (човешка грешка, сблъсък с птица, близка среща с метеорологичен балон…), а има и конспиративни – че все пак е излетял към Луната неуспешно или че смъртта му е причинена умишлено, за да отклони вниманието от важен политически ход. Истината е някъде там, а в това време прахът на Гагарин е някъде на сигурно – вграден в стените на Кремъл.