Какво не знаехме за…Деня на мъртвите?

За разлика от традиционното схващане за мъртвите катооо… ами, мъртви, наследниците на древните ацтеки, толтеки и други автентични обитатели на онези земи празнуват новия живот на починалите. Денят на мъртвите съществува от няколко хиляди години именно поради отказа на споменатите по-горе древни обитатели да оплакват своите отпътували от света близки. Във вярата, че тъгуването за мъртвите е по-скоро неуважително, защото смъртта е естествен етап от житейския цикъл, са се набъркали и някои християнски обичаи. И така с течение на годините се е оформил празникът, който и тази година ще събере хиляди по улиците на Мексико (стига световната пандемия да го позволява, разбира се).

Олтарът е централният елемент в Деня на мъртвите. Олтари се поставят в гробищата, в домовете и въобще навсякъде, където за мъртвия роднина би било удобно да намине. Те не са за поклонение, жертвоприношение или каквато друга асоциация изниква в съзнанието ни при споменаване на въпросната дума. Предназначени са да приветстват духовете отново в света на живите, като им предложат вода, за да утолят жаждата си след дългото пътуване, храна, за да възстановят силите си и семейни снимки и сувенири, за да опреснят спомените си. За всеки мъртъв роднина се пали по една свещ, а листенцата от невен, разпръснати в пътека от олтара до гроба на мъртвия, насочват странстващите души обратно към мястото им за почивка.

Преминаването от единия в другия свят е толкова изморително, че няма как клетата душа да не изгладнее и ожаднее като вълк. Или така поне вярват в Латинска Америка. Ето защо някои семейства отрупват олтара с любимите ястия на близките си, а други се придържат към общоприетата традиция с Pan de muerto, или хлябът на мъртвите (типичен сладък хляб, често с анасонов привкус и тежка украса от черепи и кости), със захарните черепи (част от традицията на захарното изкуство, донесена от италианските мисионери от XVII век) във всякакви форми, размери, цветове и украса и с напитки, включително сладък ферментирал сок от агаве, топла напитка от царевично брашно с добавени нерафинирана тръстикова захар, канела и ванилия и горещ шоколад.

Както се разбрахме още в самото начало, празникът е изцяло свързан със смъртта, но по възможно най-жизнерадостния начин. Денят на мъртвите е изключително социално тържество, което буквално превзема улиците, площадите и обществените места във всяка минута от денонощието. Хора от всички възрасти дефилират по улиците, облечени със специални костюми в чест на Día de los Muertos и с изкусно изрисувани лица, така че да приличат на черепи. Дамите, които също рисуват лицата си, носят елегантни рокли и шапки, пищно украсени с цветя и пера, за да извикат La Catrina (богата дама-скелет, изобразявана с изискана шапка с цветя на главата). Всъщност този образ се появява в началото на века, когато известният мексикански художник Хосе Гуадалупе Посада го създава по-скоро като политическа сатира, с която се подиграва на висшата класа в Мексико и негативното им отношение към коренното население и неговите традиции. Днес създадената от Посада calavera Catrina e най-популярният символ на празника, а фразата на художника „Todos somos calaveras“, или „всички сме скелети“, е най-малкото вярна.

Освен че означава „череп“ от края на XVIII и началото на XIX век думата calavera се използва за кратки хумористични стихотворения, често саркастични надгробни епитафии, които осмиват и открито се подиграват на живите и биват публикувани във вестниците (подобно на нашите некролози). Тези литературни калавери са популярна част от празненствата на Día de los Muertos, а практиката хитроумните, хапливи стихотворения да се печатат, да се четат на глас или да се излъчват по телевизионни и радио програми е жива и до днес.