Тогава Деян Суджич довършва със свой опит заглавието Дизайнът е… на серията на Generator, а сега подгряваме с всичко, което лекторът е бил през годините.

Цял свят говори за него с уважение и това може би помага да преглътне факта, че почти никой извън Балканите не произнася името му правилно. Има го от баща австро-унгарец и майка сръбкиня, които в някакъв момент се оказват от Югославия и живеят в Лондон като външни кореспонденти на белградска новинарска агенция. Когато решава да не се връща в родината, семейството се лишава от апартамента в Кенсингтън, бавачките и екскурзиите във Франция, които вървят с благоразположението на Тито, и се мести в малкия район Актън, Западен Лондон. "Светът ми в Актън ми се струваше сигурен и солиден в сравнение с този, от който идваха родителите ми", споделя Суджич за детството си, в което силно изпъкват… четвъртъците. Това бил денят на комикса Eagle и приключенията на пилота от бъдещето Дан Деър. "Изключително детайлните рисунки на измисления град, в който Деър и неговият приятел Дигби се бореха със злия Мекон, са на илюстратора Франк Хампстън и са базирани на сгради на Франк Лойд Райт. Мисля, че те ме запалиха по идеята да уча архитектура."

След години идеята става реалност в Университета на Единбург, където обаче детската мечта отстъпва на нова (впоследствие дългогодишна) любов: журналистиката. "Докато откривах своята некомпетентност като архитект – както и крайната си липса на търпение – забелязах, че много повече се забавлявам като редактор на училищния вестник. Когато завърших, Великобритания беше в рецесия и намерих работа в седмичен архитектурен журнал. За три месеца там научих повече за архитектурата, отколкото за всички години в университета.“ Следва работа като архитектурен критик за Sunday Times и The Observer, както и стол на главен редактор в италианската дизайн институция – списание Domus. И между всичко това Деян създава и води собствено списание за архитектура и дизайн, Blueprint.

Как в това CV се вмества и написването на два рафта с книги, ще го питаме на живо. Тук го оставяме да каже защо: "За мен писането на книга е начин на проучване. Времето, което отделям за всяка, ми дава възможност да изследвам дадено нещо през годините. С книгата си за градовете Hundred Mile City от 1993 успях да прозра в какво се превръщаше Токио и какъв беше всъщност Лос Анджелис."

Градът на Деян обаче e Лондон, където живее и днес, а от 2006 – и с титлата директор на Design Museum. Предложението за работа го сварва с наполовина опаковани куфари за Ню Йорк, където трябвало да стане главен куратор на архитектурния отдел в култовия МоМА. "По онова време Design Museum беше в красиво реновираната сграда на бивш склад за банани, боядисана в бяло и превърната в Баухаус миниатюра на брега на Темза. Новият директор трябваше да го превърне в по-адекватна културна сила и си помислих, че това е чудесна възможност да направя нещо, което ще е тук доста време." И го прави – през 2016 мести музея в сграда произведение на дизайн изкуството и курира изложби, които обикалят света.

Деян Суджич е в Generator (5 етаж в бившия завод Витоша) на 27 април, 19:00, 10лв на входа, залата отваря час по-рано, лекцията е на английски език