Калина Иванова | Профил на артиста

Срещнахме се с артистите от Лаборатории на терен и ги разпитахме за работата, процеса и изненадите, които стоят зад готовите творби. Отговорите им четем всеки петък в рубриката Профил на артиста, а изложбата им Експонати II очакваме през септември.

Първият разговор е с Калина Иванова – артист, който изследва човека, паметта и скритите пластове на природата, като насочва поглед към дълбините на морето и живота в него.

Ако трябваше да представиш работата си, без да използваш думата изкуство, как би го направила?

Бих я описала като начин да разкриваш части от себе си, които иначе хората обикновено крият. За мен най-силната работа е тази, в която има нещо истинско и лично – нещо, което може да те докосне, защото разпознаваш част от себе си в него.

Има ли идея или въпрос, който те преследва напоследък?

Може би най-много ме занимава опознаването на човека – трансформацията и постепенното разкриване на дълбините на човешките чувства. Затова и проектът ми в Експонати е свързан с дълбините, но този път с тези на морето, паметта и информацията, която то носи.

Има ли нещо, което промени начина, по който работиш, докато подготвяше тази изложба?

По-скоро преоткрих фотографията като направление и определено започнах да имам много по-голям интерес към нея. Докато работех по проекта, започнах да я виждам не просто като средство за документиране, а като отделен начин да изразя идеите си.

Кой момент от процеса беше най-неочакван?

Тъй като тепърва предстои да реализирам стъклената пластика, може би най-неочакваното за мен все още предстои. Самото изпълнение е нещо, което все още ми е малко неясно, но се надявам да ме изненада по най-добрия начин.

Какво би искала да остане с хората, след като си тръгнат от изложбата?

Най-много бих искала да ги накарам да се вгледат по-внимателно в детайлите на морето и водораслите и да открият красота и смисъл в тях. Да ги видят като нещо ценно и необходимо – част от една екосистема, без която морето не би могло да съществува пълноценно.