Хиляди жени апелират за по-добри условия на труд, по-добри заплати и равноправие, а действията им предизвикват изключително силен обществен и политически отзвук и всъщност водят до редица извоювани права за нежната част на човечеството. Днес вдигаме високо чаши и приветстваме всички смели момичета, които не се страхуват да поискат повече.
Труженичките на един народ
Честването на 8 март, когато се празнуват постиженията на дамите в обществения, политическия и културния живот, действително започва по социалистическа линия – предложението идва от Американската социалистическа партия. Преди да бъдат чествани тези постижения, жените в американското общество понасят редица трудности, които предизвикват бурно недоволство. Америка преживява най-голямата си индустриална вълна в началото на ХХ век, което води до заетост на почти 90% от населението в трудова дейност. Това не изключва жените. Те работят наравно с мъжете в заводите, халетата, производството, селското стопанство и животновъдството. В шивашката индустрия в Америка 99% от работничките са дами. Условията, при които се трудят нашите момичета, обаче са потресаващи. Те вземат почти двойно по-ниско възнаграждение от мъжете, работят по 16 часа на ден и същевременно се грижат за дома и семейството. Това предизвиква първата им масова стачка в Ню Йорк на 8 март 1857. В този ден хиляди жени от шивашките и текстилните предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниското заплащане. Те са разпръснати от полицията, но само година по-късно основават своя първи работнически синдикат, а през 1908 следва ново и още по-масово шествие с искания за нормиран работен ден, по-високо заплащане и най-важното – право на гласуване. Пътят към борбата за равноправие официално започва.
Клара, Ана и момичетата
Масовата вълна на недоволство и желанието за равни права е причина за организирането на първата международна конференция на жените, която се провежда в Копенхаген на 27 август 1910. На нея Луизе Зийц, подкрепена от германската социалистка Клара Цеткин, предлага всяка година в първата неделя от пролетта да се чества денят на работничките, като особен акцент има борбата за равни права на жените и равни условия на труд. Предложението е подкрепено от делегатите на конференцията – 100 жени от 17 държави. Само на следващата година Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион души. През 1914 празникът за първи път е отбелязан точно на датата 8 март. През 1920, на Втората международна конференция на жените комунистки в Москва, от името на българските участнички Ана Маймункова също предлага честването на Международния ден на жената да става всяка година на тази дата. От 1965 до днес денят е неработен в Русия, Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, Северна Македония и Монголия. През 1915 в България е първото публично честване на 8 март, а след 9 септември 1944 той се приема за общобългарски празник. Бързо Международният ден на жената добива особена популярност у нас. Честван и като Ден на майката, празникът е причина за огромни банкети, тържества и културни събития във всички части на страната преди 1989, както и за неизменните картички, които всички сме писали в училище с любов към нашите майки. През 2011 година повече от 100 държави се включват в юбилейните чествания по повод 100-годишнината от провеждането на първия официален Международен ден на жената, като и до днес традицията по отбелязването е различна във всяка страна. В Италия е станало традиция на 8 март мъжете да подаряват на жените жълти мимози, в Португалия пък е прието изцяло женски компании да празнуват заедно Международния ден на жената на официални вечери и партита, на които не присъстват мъже. През 2005 Уругвай започва да празнува 8 март особено мащабно – с шумни празненства на главната улица в столицата Монтевидео, като основно внимание се отдава на La Melaza – група от жени перкусионистки. Google също всяка година отбелязва празника с красива илюстрация, така че нямаме търпение да видим какво са ни подготвили и сега, а на всички дами по света пожелаваме винаги да упражняват своето право на глас. Независимо дали говорим за работа, личен живот или отношения с любимите до сърцето ви хора. Кажете на всички около вас какво заслужавате, за какво се борите и за какво мечтаете. Говорете, за да ви видят!