Кленови полета завинаги: Вкусът на Канада

Много от световните кулинарни култури са миксирани, изнесени, внесени или обогатени със съставки и технологии. Въпреки това, когато се запътите към индийски, азиатски, руски или турски ресторант, сте наясно какво да очаквате. Какво си мислите обаче, когато се сещате за Канада? Обзалагаме се, че за кленов сироп върху палачинки. Или кленов сироп върху сладолед. Месо, полято с кленов сироп? Кленов сироп като салатен дресинг? Съществуват минимум 20 начина да използвате тази съставка, три четвърти от световното производство на която пристига директно от Канада. В Квебек има дори… ъм, ферма за кленов сироп, отворена за туристи, любопитни да се запознаят с производството му. След като изяснихме каква е топ асоциацията между хранителен продукт и Канада, ще оставим кленовия сироп настрана, за да се впуснем в нещо доста по-сложно: инструкции за приготвянето на три традиционни канадски ястия. Едно "мешано", един хляб и един коктейл, ако трябва да сме съвсем точни.

ПутИн (не, нищо общо с политическата фигура)

Ястието е родом от Квебек и трябва да му се признае: няма друга кулинарна традиция, която да е оказала по-голямо културно въздействие в страната. Противно на гръмката си слава (или пък съвсем основателно), приготвянето на путєн е изключително простичко. Всичко, което ви трябва, са пържени картофи, извара и сос. Е, различните канадски заведения и ресторанти се кълнат в използването на специфична тайна съставка като повторно изпържени пържени картофи, определен вид сос или различно количество извара, но като извадим предпочитанията и споровете, путєнът си остава само това: пържени картофи, извара и сос. Твърди се, че в оригиналната си версия ястието е измислено през 1957 от Фернан Лашанс в Квебек. Мосю Лашанс сервирал пържени картофи, добавяйки извара по настояване на клиент, и поднасяйки ги, възкликнал: "От това ще излезе една проклета бъркотия!“. Не можем да бъдем сигурни, но според мнозина именно това изречение ("poutine" означава нещо като бъркотия) е дало името на ястието. Откъде е дошъл сосът? Според канадската енциклопедия през 1963 „клиентите се оплакали, че пържените картофи изстиват твърде бързо, затова той (Лашанс) ги полял със сос, за да ги претопли". Ами, това е. Вадете фритюрника.

Банок

За вас не знаем, но ние познаваме хора, които не-ся-дат-на-ма-са-та без няколко филийки хляб. Трудно е да си представим и съществуването на цяла култура по света, в която да няма традиционен насъщен, скочил направо от фурната. В Канада той носи името банок и подобно на повечето рецепти за емблематични ястия има десетки (даже направо стотици) варианти за приготвяне. Добрата новина е, че който и вариант да изберете, нещата винаги стават лесно. Банокът представлява безквасен подобен на бисквита хляб (с основни съставки: брашно, сол, бакпулвер, масло и мляко), който се пече или пържи. Историята твърди, че е внесен в Канада от шотландски търговци през XVIII или XIX век, а от собствен опит знаем, че може да се съчетава с всичко – за закуска, обяд, вечеря или десерт. С две думи: каквото имате в хладилника.

Цезар

Някои вероятно ще възнегодуват, че прословутият канадски коктейл Цезар не е нищо повече от тунинговано Блъди Мери. Е, добре. Съгласни сме. Но ви съветваме да не повтаряте това си мнение на север от 49-ия паралел, освен ако не искате да се пробвате в канадски кръчмарски бой. Как и от кого е измислен превърналият се в традиционен за Канада коктейл? Историята помни. Барман на име Уолтър, който очевидно е имал способността да мисли по-разчупено, решил да отдаде дължимото на италианската кухня, като създаде коктейл с вкус на паста с морски дарове. Уолтър напълнил висока чаша с лед, добавил доматен сок, вкус на миди, водка, сос Уорчестър и воала! – канадският Цезар (е, добре, Блъди Мери с миден привкус). Напитката е също толкова огнена, каквато я познаваме и тук, а интересното е, че канадците консумират повече от 407 милиона Цезара годишно, или 12-13 напитки на глава от населението (в законова възраст, разбира се). Наздраве!