Идеята е на Севда Шишманова от БНТ. Тя е задвижила всичко и се е договорила с ВВС за правата върху техния проект The Big Read. След връщането си от Лондон Севда се свърза с нас от Студио 42. Ние знаехме добре за какво става въпрос – вече бяхме правили Великите българи, отново по модела на предаването на ВВС Greatest Britons. И така, съвсем в началото на годината започна тази мъка.
След успеха на Великите българи по-спокойни ли бяхте, че и този проект ще мине добре?
Напротив, доста по-неспокойно подходихме, защото опасността е доста по-голяма. Когато си направил нещо като хората, към следващия ти проект има големи очаквания.
Голямото четене не е просто класация, а ни връща към литературата – това ли е голямата му цел?
Да. Във Великобритания се е случило така: правителството е било притеснено, че четенето в държавата е застрашено, затова възложило на ВВС задачата да направят нещо, с което да провокират хората отново да четат, да спорят за книги и да се блъскат по главите с томове. Тук държавата не функционира, камо ли да мисли за такива неща. Затова го прави една телевизия, към която почват да се присъединяват институции и други медии. Сега сме точно в средата на цялата лудница, но вече постигнахме повече, отколкото очаквахме. Вълнуващо е – има една крайно симпатична и интелигентна истерия по четенето.
Нашето четене съвсем като английското ли е, или сте променили концепцията?
Гръбнакът е един и същ. Това е проект, закупен от ВВС, а те имат много ясни правила. С някои детайли обаче можеш да правиш каквото искаш – нашият вариант е различен и от английския, и от немския. Имаме допълнителни събития – документални филми, дебати около книгите, както и една пътуваща библиотека, която се превърна в страхотно събитие – почти възрожденска обиколка.
Филмчетата, с които представихте всичките 100 книги, бяха страхотни. Кой ги направи?
Писал съм ги аз, реализирахме ги с нашата група Студио 42. Върху тях работиха и други много важни хора – Милко Лазаров, Лъчезар Аврамов, Христо Живков, Иван Стоянович. Те са ядрото на групата.
Изглежда много сериозен труд това, да напишете всичките резюмета и да подберете кадри, които толкова сполучливо пасват на думите. Как успяхте за толкова кратко време?
Почти един месец пълна липса на сън, много кофеин, пушене и работа. Аз лично бях сигурен за няколко заглавия, които ще достигнат до първите 100, и лека-полека започнах да измислям каква ще бъде общата концепция. След като станаха ясни резултатите, започна големият труд.
Филмчетата са доста поп – като език, визия и изобщо идея. Дали на всички им се виждат забавни, или някои могат да ги приемат за прекалено несериозни и проява на лош вкус?
Ако човек няма чувство за хумор и смята, че важните неща непременно трябва да са скучни, значи много се е объркал. Нашият поглед към класически и важни романи бе лек и с чувство за хумор, в известен смисъл – и с провокация. Мисля, че дори най-мнителните се забавляваха с филмчетата – мярката е спазена. Вече чух страшно възмутени зрители, при това по-скоро млади хора, но е съвсем нормално – има всякакви бастуни. Казват “Откъде-накъде във филма за Аз, Клавдий има императорски пингвин”. Какво бих могъл да кажа на такъв човек?
Разбрахме, че за първите 12 ще има нови филми – какви ще са те?
Идеята е ясна – филмчетата ще бъдат направени от 12 от най-добрите и най-интересни режисьори и 12 застъпници за книгите. Чрез застъпника се прави една лична, дори яростна защита на тази книга – че тя е по-добра от останалите и заслужава да стане любимата книга на българите. За Майстора и Маргарита ще се ходи в Москва, за Сто години самота – може би в Колумбия. Отново за отрицателно време ще трябва да се заснемат филмите – започваме да ги излъчваме в началото на февруари. Чака ни още един кошмарен месец, ха-ха.
Докъде мислите да стигнете за филма към Пътеводител на галактическия стопаджия?
За Пътеводителя може навсякъде да се развива действието – дори в Перловската река, няма да е проблем.
Изненадан ли си от първите 100 и от първите 12 в класацията?
Е, от много неща съм изненадан!
Приятно или неприятно?
Винаги е приятно. Ако ще в първите 100 да имаше 50 заглавия на Арлекин, някакви любовни обладания, щеше да ми е приятно – пак щяхме да говорим за книги. Оттам нататък много ми бе забавно, че в класацията има много детски книги. Въпрос е за някой психолог защо това е така – носталгия ли е, връщане към детството ли е. Видя се и че филмите много влияят върху определянето на любим роман – киното и литературата вървят ръка за ръка. Изненада ме и колко български книги има – един истински патриотичен вот. Всъщност последното е нормално – има го навсякъде, където правят такъв проект. Страшно облекчаващо беше, че от целия списък с книги не бях чел само 18% сиво на Захари Карабашлиев – но я прочетох, за да напиша сценария.
Какво ще кажеш за мястото на Пътеводителя сред първите 12?
Страхотна изнанада. Оказа се, че нашият читател е доста симпатичен. До Осъдени души – една наистина тежка книга, застава една чиста фантазия, при това от най-хубавия вид.
Доволен ли си от живото предаване на 21 декември, имахте много гости, добра дискусия?
Много добре се получи, най-вече заради водещия Георги Тенев. Той по принцип е драматург и това му беше вторият голям лайв в живота, но за три часа и половина не направи нито една грешка.
Трудно ли се навиха за участие събеседниците?
Нито един не отказа и отношението на всички беше чудесно. С най-голяма радост прие Антон Дончев – той беше и единственият жив класик, чието произведение влезе в първите 12. Пристигна в телевизията още в 11 сутринта – в страхотна форма, в добро настроение.
Твоят фаворит от 12-те?
Сред тези 12 е моята наистина най-любима книга – Майстора и Маргарита. Нищо че не е българска, но напълно заслужава да бъде обявена за любимата книга на нашата аудитория. В нея има абсолютно всичко, което е нужно да има в една книга. Не че не харесвам Сто години самота, но предпочитам Майстора.
Прогнози кой роман ще триумфира на големия финал на 15 март?
Според мен ще бъде известно българско заглавие.
Писал си статии и сценарии. Би ли се престрашил да напишеш книга?
Книгата е едно изключително сериозно усилие, освен това е въпрос на вътрешна необходимост. А аз нямам потребност да се изразявам така. Пък и много се плаша от съвременната литература. Има прекрасни, чудесни книги, но като цяло е доста графоманска. Това е себеизразяване, но по доста тежък начин – да покажем колко сме сложни, объркани, затлачени от хиляда неща… Много ме притеснява, че и аз бих изглеждал така.
Гласуването за Голямото четене продължава на 4etene.bnt.bg, големият финал е на 15 март 2009
