Миналата пролет бях в Буенос Айрес. На тръгване моя позната, която ни беше там като гид, попита какво мислим за аржентинците. "Ти за седем дни ни запозна с двама – казваме й – останалите бяха японци, шведи, канадци, колумбийци, чилийци…". Това е огромен град, който е страшно натъпкан с различни култури, но всички пият две неща. Матето е ясно: по улицата виждаш как хората карат колело и в едната ръка държат термос и кратунка, от която пият със сламка. Но коктейлът в тази страна е ликьор Fernet Branca с кола. Почти всички в града имат тераса и често се събират за асадо – типичното барбекю, което, без значение колко е формално събирането, се яде с пръсти, и се комбинира с Бранка с кола.
НАПИТКАТА, КОЯТО МИ ОПРАВЯ НАСТРОЕНИЕТО
Всяка храна и всяка напитка се свързват с изживяване: ако ти е кофти настроението, дори да ти сервирам шедьовър, от горчивината в гърлото няма да ти се стори вкусен. Но има едно нещо, което мен винаги ме кара да се чувствам добре – дайкири. При него най-важен е ромът, около който се увиват лайма и захарта. Само три съставки, обаче ти дават толкова много: и вкуса на алкохола, и цитруса, и сладостта. Как да не ти оправи настроението. Обичам простите коктейли, които всъщност са най-трудни за изпълнение – ако комбинираш твърде много вкусове, накрая половината не се усещат. Какъв е смисълът цяла вечер да се чудиш какво има в чашата ти?
КОКТЕЙЛЪТ, КОЙТО ЗАБЪРКАХ ПРАВИЛНО ЗА ПРЪВ ПЪТ
Май по-важен е този, който за пръв път не забърках правилно. Това се случи преди доста време, бях барман вече от 3-4 години и отидох да работя в Слънчев бряг. Сестра ми беше на почивка, появи се на бара и за вечерта й направих три маргарити една след друга. Накрая дойде да ми каже, че и трите коктейли били хубави, но вторият най-много й харесал… Сега как да седна да й обяснявам, че всъщност е бил един коктейл, а не три? Това беше от най-преломните моменти в кариерата ми – мнението на сестра ми е супер важно за мен и много ме жегна да го чуя от нея. Тогава нещата бяха други, не бяха важни пропорциите и вкуса, а да сложиш съставките, пък и хората повече се забавляваха, отколкото да взимат коктейлите насериозно. Заради тези три маргарити обаче започнах за първи път да се замислям за детайлите, за вниманието към пропорциите и колко са важни те.
НАПИТКАТА, КОЯТО ИМА ВКУС НА УЮТ
Аз съм от Бояна, доста близо до гората, и винаги ще помня зимите при баба ми. Там зимата си е зима – правиш пътечка да излезеш от къщата и ти се вижда само пискюла на шапката. А ледът рисува едни страхотни картинки по стъклата. Когато беше такава зима, баба ми правеше чай от шипки, с риган и мащерка, които си е брала сама. Няма друго нещо, което да ми носи толкова силно чувство за уют, както вкуса на шипки.
НАПИТКАТА, КОЯТО СВЪРЗВАМ С КОМПАНИЯТА СИ
Със сигурност кариерата ми започва от коктейла ВиК – водка с кола. После обаче се прехвърлихме на уиски – водката е безвкусна, няма какво да си обясняваме. Естествено, че има разни нотки и в нея, но точно тогава познай дали съм ги долавял и дали съм си задавал въпроси за тях. Така в един момент започнахме да пием ирландско уиски и до сега е същото. Не за друго, а защото ако започна да пия коктейли и после, както често става, се озова на второ и трето място, където няма кой да ми ги направи добре, това много спира глътката. Един добре приготвен коктейл започва нещо, тонизира те. Ако отидеш някъде по-късно и се чудиш какво да пиеш, не е никак добре. Затова, когато съм с компанията, обикновено си мисля за уиски.
НАПИТКАТА, КОЯТО ПРАВЯ, ЩОМ ЗАПОЧНЕ ДА СТАВА СТУДЕНО
Първата ми среща с алкохола беше с червено вино. С едно момиче – всъщност малко ми беше кака – бяхме на лагер на морето, тя си взима бутилка вино, взимам си и аз, нали ще се правя на мъж, и отиваме на плажа. Изпих моята, а от нерви изпих и половината от нейната… Доста зле ми стана, после години наред не можех да пия вино, но както и да е, някои неща се учат по трудния начин. Сега вече за мен няма нищо по-приятно през зимата от червено вино. Много обичам да експериментирам с него, когато си го сгрявам вкъщи го пробвам с всякакви подправки. Ясно е как е с канела и индийско орехче, но открих вариант с черен чай и метличина. И с мармалад от шипки, естествено, за да има двоен вкус на уют.
НАПИТКАТА, КОЯТО МИ НАПОМНЯ ЗА ЖЕСТОК КОНЦЕРТ
Това ще прозвучи странно, но всяко едно пикантно питие го свързвам с жесток концерт. С най-жестокия, всъщност. Red Hot Chili Peppers са ми любимци и най-добрият концерт, на който съм бил, беше техният, когато дойдоха тук. Не че тогава съм пил коктейли, естествено, обаче пикантният вкус ме връща веднага в онзи момент. Всички сме били на концерт, ясно е, че преживяването е необяснимо, че е страхотна енергия и заради това ми се иска често да си го припомням.
НАПИТКАТА, КОЯТО МИ НАПОМНЯ ЗА ГРАДА НИ
Много бармани и готвачи търсят вдъхновение в далечни дестинации и екзотични вкусове, но на мен ми е важно да се паля от това, което е наоколо, от малките работи в ежедневието ни. И нали тук на пролет всичко мирише на липа – не само града, а и цялата страна. Ходя из София и този аромат ме преследва навсякъде. Питам разни приятели дали усещат на какво мирише, а те толкова го приемат за даденост, че въобще и не забелязват. Един от коктейлите, с които най-много се гордея, е дайкири с липа. Понеже имаме толкова много от нея сме приели, че е нещо елементарно, а тя всъщност е страшно интересна: можеш да изкараш медени нотки или флорален вкус от цвета, а може да стане и горчива – в липата има доста танини. Чудесата са около нас и изобщо не е ограничаващо да се вгледаш само в един малък район – напротив, откриваш все по-интересни неща.
