Весела: Един убит по невнимание охлюв. Филмчето всъщност е по стихотворение на Георги Господинов с режисьор Аспарух Петров и е част от проекта Щрих и стих – поредица от шест кратки анимации по съвременни български стихотворения. Всеки режисьор сам избира поемата, която да интерпретира. Единственото условие е тя да е издавана.
Иван: Въпреки че да си издаван не е гаранция за добра поезия (смее се).
Весела: Е, все пак е някаква легитимация за това кой е поет и кой не. Иван режисира Млекарката по поема на Димитър Воев.
Иван: Но съм доникъде. Филмът трябва да се почисти, да му се направи звук. Чакам да ми дойде някоя добра идея.
Весела: Филмчетата се получават страхотно. До края на годината ще ги завършим всичките.
Не вдигнахте ли летвата невъзможно високо с Баща – документалната ви анимация, която обиколи света?
Весела: Баща направи много за целия екип, дори наскоро го купиха от Arte и от още няколко телевизии. Качен е и онлайн, където може да се гледа свободно. Но този филм е колективен, всеки даде своя принос за него и затова не принадлежи на никого.
Защо бащата във филма е един провалил се в мисията си човек?
Весела: Това не е търсен ефект, така се получи. Явно децата често винят бащите си.
Иван: Филмът е направен по действителни интервюта с деца – идеята за това ни даде журналистката Диана Иванова. Когато започнахме да ги сглобяваме и да търсим силните моменти в тях, се стъписахме. Получаваше се нещо като съдебен процес срещу бащата. Хубавите спомени сякаш увисваха до всички останали.
Весела: Това е силата на анимацията – че борави с емоции, не с време или място. Разказваш дълбоки неща по асоциативен начин. И хората сякаш по-лесно приемат истината. Анимацията и поезията много си приличат – казваш силни неща на няколко нива и чрез метафори.
Иван: И в киното е така, но анимацията постига този ефект в няколко секунди.
Повечето от интервюираните деца оприличават бащите си на вълци, вашето момче като какви животни ви вижда?
Весела: Не знам. Може би той сам ще ти каже. Алеко, като какво животно виждаш татко?
Алеко: Като голям таралеж.
Весела: А мама?
Алеко: Лъвица.
Весела: Мислех, че ще кажеш коза (смее се). Татко защо е таралеж, заради брадата ли?
Алеко: Не, защото е голям и мил.
Весела: Кажи какво не харесваш в картинките ни. Нали ни критикуваше, че човечетата ни били без вратове.
Алеко: Но тогава бях на четири!
Весела: И съвсем сериозно ни заяви: "Ама, какво е това?! Не е толкова трудно, слагате две чертички и имате вратле".
Алеко ти вече си имаш и свой комикс, нали?
Алеко: Да, за Супер мравка. Тя е супер герой и помага на останалите мравки да си построят наново мравуняк в гората.
Весела: С Иван го заведохме в ателие Прегърни ме, където рисува с деца от домовете и такива от родителски семейства. Инициативата е страхотна.
Той ви придружи и на Златния ритон, където беше премиерата на Малко сутрешно престъпление. Там не е ли забранено за деца?
Иван: Всъщност, самите ние сме децата на Златния Ритон. Точно така ни наричаха първата година, когато участвахме. В България на трийсет и няколко години си още дете. А до 40 си дебютант (смее се).
Весела: Фестивалът се развива много хубаво. Тази година доста от анимациите бяха и за детска публика.
Няма ли скоро да видим и пълнометражен филм от вас?
Весела: С пълнометражните филми е много трудно, трябва голям екип, иначе нещата граничат с мазохизъм.
Иван: Освен това едно добро хрумване е достатъчно, за да направиш няколко минути анимация. Но от една хрумка няма как да направиш цял пълнометражен филм.
Весела: Кратката форма е перфектна за анимацията. Баща е 16 минути и ни се струва дълъг. Сега работим по друг филм – Пътуваща страна, и искаме да е 10 минути, но сигурно ще стане 12.
Междувременно успяхте да се включите с илюстрации и към картата на Мулти Култи. Какво ви хареса в този проект?
Весела: Впечатли ни това, че чрез храната показваш разнообразието от култури, които присъстват в града. Сега във второто издание на картата има десет нови места, а критерият при подбора им е кухнята да е напълно автентична. От нас дойде предложението да направим плакатни портрети на собствениците на ресторантите като допълнение към картата. А надписите върху тях – имената на хората и техните места, са написани от самите собственици и на техния език.
Иван: Малко като при нашия проект Щрих и стих.
Двамата сте непрестанно заедно – в живота, в работата. Това не е ли рисковано?
Иван: Рисковано е. В крайна сметка само с някои хора можеш да седиш постоянно.
Весела: Но работата ни е много свободна, тя е по-скоро общуване.
Иван: И всичко е въпрос на химия.
По празниците къде ще бъдете? На някой фестивал?
Весела: Не. Вече пет поредни години прекарваме Нова година в Созопол. Наспиваме се, разхождаме се по дюните, а на 1 януари Алеко ни сурвака с единствената налична сурвачка в Созопол.
Compote Collective са на compote-collective.com и на facebook.com/CompoteCollective