Колелото на живота

"Основно правило: гледаме само напред. Не встрани, не в земята, не в кормилото. И не спираме да се движим. Иначе се пада, а падането се стараем да го избягваме, когато е възможно, нали?" Това са първите уроци по каране на колело, които ще останат в главите ни и след края на света. Изглежда ги знаят и от вело-работилницата 1bike, защото ги спазват дословно: не спират да се движат и след първата кампания Колело за смет, за дете велосипед вече стигат следващата. Тук падане не се очертава, защото каузата е стабилна – събиране и поправяне на стари велосипеди, които после в чисто нов вид отиват при деца от семейства, чиито финанси не стигат и за колело. Защо е хубаво всяко хлапе да има велосипед и как приятелят на две гуми става толкова важен, че го наричаш по име, питаме три пораснали деца, които се движат на педя от земята.

НИКОЛА БОРИЧ
Важен елемент от 1bike. Винаги е харесвал механиката и логиката, по която се движат нещата. Може би затова обича да кара и да поправя велосипеди. Не се разделя със своя и се кълне в него като в най-верен приятел.Кога се научи да караш колело?
Като съвсем малък, но истината е, че дълго време не можех да се науча. Имах Балканче и въобще не си представях как може това нещо да се движи – то е на две гуми, логично е да падне. Един ден тръгваме с майка ми към парка, пресичаме улицата, аз сядам на колелото, настъпвам педалите и… не се спрях след това, цял ден карах – без да ме бутат, без нищо, не знам как стана. Следващото ми колело беше BMX и толкова много го карах, че буквално се счупи под мен – рамката му се отдели, разглобих го на пътя.

Можеш ли да си представиш детство без колело?
Не, абсурд. Колкото и да се развива светът откъм забавления, карането на колело ще си остане едно от малкото неща, които винаги ще са интересни за децата. Това е първото ти превозно средство, трябва да го управляваш сам, от теб зависи къде ще отидеш с него, свободата ти е много голяма.

Къде обичаш да караш?
Най-вече извън града. Любимото ми е оттук до Копривщица по Подбалканския път. Доста е като разстояние – над 100км и има много изкачвания. Там се научих да харесвам баирите.

А защо караш?
Не е заради адреналина, а по-скоро защото може да се усамотиш и да видиш нещата по друг начин, придвижвайки се със собствената си сила. Не карам колело, за да стигна от точка А до точка Б, а за да видя какво има между тях.

Имал ли си произшествия?
Два пъти ме е блъскала кола, но не по моя вина. Винаги съм имал страхотен късмет и нищо не съм си чупил. Най-лошият случай беше, когато ремонтираха бул. Никола Вапцаров и бяха затворили част от пътя. Една вечер след работа реших, че ще мина оттам, но изобщо не видях, че има ров и съответно се озовах вътре заедно с колелото.

Колелото, което караш в момента ли ти е най-любимото от всички?
Да. Сглобено е по мое желание. Много исках да е с дискови спирачки и скоростите му да са по-висок клас, защото разликата е голяма. Не е въпрос на гъзария да имаш нещо по-скъпо, просто работи по-добре и по-дълго. Това колело го доказва – имам го от 2009 и съм минал хиляди километри с него. Рекордът ми за една година е 5000км. Дори в най-лошото му състояние, мога да разчитам, че няма да ме остави.

ДЕНИЦА БИСЕРОВА
Занимава се с комуникации и е част от живата верига, която задвижва Колело за смет, за дете велосипед. Нейното лично е красиво, фино и грациозно – толкова много си приличат, че повтарят онази приказка за човека и домашния му любимец.Как започна твоята връзка с велосипедите?
Първо имах триколка подарък от дядо ми – бяла с червени седалки и червени дръжки на кормилото. Не давах на нашите да я качат на тавана, защото не исках да събира прах, толкова много я харесвах. После ми купиха BMX – цикламен, с помощни гуми. Спомням си, че майка ми ме водеше на една много красива алея и заставаше на 10-15 метра от мен, а аз трябваше да стигна до нея. В деня, когато прокарах сама, беше голяма еуфория. След това паднах. Истинската ми любов към велосипедите обаче се появи, когато приятелят ми ми подари Бела – тази бяла шосейка, сглобена е точно по мярка за мен и е малък вариант на неговото колело.

Имаш ли си любима детска история с колело?
Няма да забравя случая, когато се возех права отзад на багажника на едно Балканче, което не беше нито мое, нито на човека, който го караше. Спуснахме се по едно нанадолнище, но мен ме достраша, реших, че колелото много се клати и скочих в движение. Цялата бях ожулена. Ездачът пък загуби контрол, защото скокът ми разклати велосипеда, и след 5-6 метра и той падна, а предната гума стана на осмица. Представи си после как обяснявахме защо балканчето е в това състояние.

Освен да ожули някое коляно, защо е хубаво всяко хлапе да има колело?
Днешните деца не се движат достатъчно, не играят навън, а велосипедът ги изкарва сред природата. Преди време чух много хубава мисъл: "Свободата на две гуми е едно от най-прекрасните изживявания.” Карането носи на децата свобода, която трябва да бъде възпитавана в тях.

Ти как се чувстваш, когато караш?
Когато съм в града, виждам общата картина и се абстрахирам от абсолютно всичко, което иначе би ми направило впечатление – боклука по улиците, караниците между хората. Виждам само красивите неща – Витоша, парковете, алеите, и това ми носи щастие.

Какво е за теб велосипедът?
Когато започнеш да живееш с велосипеда си под един покрив и той си има специално място, изисква специални грижи, част е от интериора, някак става част от семейството ти. И в един момент усещаш как в разговор го назоваваш сякаш е живо същество. Затова хората, които са истински привързани към велосипедите си, им дават имена.

ЙОРДАН ДУНДОВ
Продава, поддържа и кара колелета. Последното – предимно екстремно, предимно даунхил и предимно с бойния му другар Кирчо. Да, Кирчо е велосипедът. И да, майка му му се кара. Но не, няма намерение да спира.Помниш ли как се научи да караш колело?
Дядо ми ме научи, бях може би на 4 годинки. Започнах с едно Конче Вихрогонче, останало от майка ми. На него се научих да спирам без спирачки – с подметки! Така започнах редовно да хабя обувки, но не спирах да карам.

Кой е най-силният ти детски спомен с велосипеда?
Имах си километражче на колелото и един ден видях, че съм изминал 60км – бях карал цял ден. Тогава това разстояние ми се струваше огромно.

На нас и сега така ни се струва. А някога в живота си оставал ли си без колело?
Да, крали са ми велосипеди, за съжаление. Много е гадно. Имах едно скъпо колело, което си го бях направил специално за мен, всяка част беше по мои размери и мой вкус. Когато ми го откраднаха, все едно ми взеха най-скъпото – не като материална, а като духовна стойност. Иначе съм спирал да карам и след разни травми, за да се възстановя.

Какви травми си имал?
Падания в планината, дори в момента съм малко пострадал (показва ни доста задрана предмишница, бел. авт.), но нищо сериозно. Имам два пирона в ръката, една операция на таза и скъсани връзки на коляното.

Някой лекар не ти ли каза "Писна ми от теб, не искам да те виждам повече, спри да караш колело!"?
Редовно, даже травматолозите се обръщат към мен по име, като ме видят, но няма как – това е начинът ми на живот и докато мога, ще карам.

Имаш ли си любима история с Кирчо?
След всяко излизане с него се появява нова. Имахме едно преживяване на Пампорово – тридневно състезание, спахме нелегално в една фабрика за ски, през останалото време карахме колелета, беше жестоко. Хем екстремно, хем лудо – това ще ми остане за цял живот.

Защо е важно децата да могат да карат и да имат колелета според теб?
Защото носи усмивки. Всяко излизане с велосипеда разпуска. Освен това е раздвижване за цялото тяло, а е особено важно малките дечица да спортуват. Цял живот колелото ми е влияело така, че като изляза с него, съм си само аз, забравям за всичко останало и изпитвам истинско удоволствие.

Инициативата Колело за смет, за дете велосипед продължава от 14 март до 5 юни. Вижте как и къде можете да се включите на 1bike.bg.