Колко часа ѝ остават на Земята?
Всеки час е часът на Земята. Поне ако искаме да направим нещо за планетата, изтощена почти до краен предел. И тази година изключваме лампите с инициативата на WWF на 30 март от 20:30 до 21:30 в призив да мислим за връзката с природата и личния си отпечатък върху климатичните промени. Програмата за събота идва с още няколко събития (вижте на wwf.bg), а тук сега насочваме фенер към седем канала, по които върви информация за мащабите на проблема – заедно с лъч оптимизъм, че все пак има какво да направим.
СЕРИАЛЪТ
Докато чакаме документалния филм на Дейвид Атънбъро Нашата планета да тръгне на 5 април, се гмуркаме в спокойния му глас в Синята планета 2 – сериал за световния океан. В него Атънбъро разказва какво знаем за водата и тези, които я обитават, шегите му проблясват тук-там като гръб на делфин по вълните и кадрите са чудно красиви, но в дълбочина темата е за отпечатъка ни върху природата. „Не го правим като информационна кампания за климата – казва продуцентът на сериала, – просто показваме нещата такива, каквито са. А те са доста шокиращи.“ Гледката спира дъха във всеки смисъл: от загубата на кораловия риф до морските животни, пълни с пластмаса (преди дни откриха още един кит, изхвърлен на брега в това състояние), и все по-бързо топящите се шапки на полюсите. Гледаме в Netflix.
КНИГАТА
През 2013 Гардиън правят проучване, според което мрежа от анонимни милионери в Щатите дават близо 120 милиона долара на групи, за да внасят съмнение в науката зад климатичните промени. Те са спечелили всеки път, когато някой около вас каже, че се съмнява дали природата наистина е в опасност. Да проследиш тези пари означава да видиш, че бизнесът е облагодетелстван от лесните, мръсни и опасни решения и именно с този въпрос се занимава Нейоми Клайн в Това променя всичко. Книгите ѝ са винаги добре проучени и написани за широка публика, а тук разказва за това, че основният стълб на климатичния хаос е този, който се забива в земята, за да извади изкопаемите горива. И тази индустрия е готова на всичко, за да не се променя нищо. В страниците на Клайн обаче има и глътки надежда, докато дава конкретни примери как можем да действаме и ние.
ПОДКАСТЪТ
В тила на тази борба, разбира се, са учените. Техните разработки и открития най-често излизат през разнообразните им професионални журнали, но това, слава богу, не им се вижда достатъчно. Ако започнеш да търсиш подкаст за климата, откриваш, че много от тях са започнати от учени, които опитват да ни доближат по неформален начин до работата си. Понякога разбиранията им за широко известни факти не са напълно ясни и трябва да натиснеш паузата, за да отвориш Гугъл, но си струва да слушаш. Тук отбелязваме подкаста Climate History, в който професор говори с разнообразни учени за развитието на полето, историята и бъдещето му. През странните роботи, разработки и открития, чрез разговор и умни шеги любопитството към тези хора с отдадени мозъци само расте – заедно с желанието да им благодарим.
ИНСТАГРАМЪТ
@racingextinction само звучи като да има драматично име – в момента съвсем реалистично сме в състезание с изчезването на животинските видове и засега не успяваме да спасим достатъчно от тях. Тук не можем да бъдем просто зрители, както другаде в инстаграм – не е достатъчно да сложим сърце под сладурски вид, от който са останали няколко стотин екземпляра, затова и често снимките носят линкове към различни подписки. С кратки текстове говорят и за лошите практики в риболова, и защо е престъпно да взимаш свръх екзотичен домашен любимец, който най-вероятно е дошъл при теб, приспан с лекарства и контрабандно вмъкнат в куфар.
Вижте тази публикация в Instagram.
Публикация, споделена от Racing Extinction (@racingextinction) на Дек 7, 2018 в 7:26 PST
УЕБСАЙТЪТ
Най-добрият момент да засадиш дърво, казва китайската поговорка, е преди 20 години; вторият най-добър е сега. Не, сериозно, веднага – обезлесяването критично се влошава, което е зле и за въздуха и водата, а и защото осем от десет животни, които ходят по суша, живеят в гора. GlobalForestWatch.org следи състоянието на горите, което става стъпка в помощ на планетата и дърветата – целта им е да дадат данните в ръцете на всекиго, за да можем да ги пренесем в действие, протест или аларма към властта. Пак по темата, през друг уебсайт можете да садите и с клик: всеки 45 въпроса, зададени към търсачката Ecosia, финансират едно ново дърво (до момента имат около 53 милиона нови фиданки).
ФИЛМЪТ
Ако пчелите изчезнат, имаме няколко години за последни желания, преди да изчезнем и ние. More than Honey е визуално красив, пълен с проучвания и доста стряскащ филм, който е правен преди пет години, но сега се завърта в Amazon Prime и Netflix. Името му идва от там, че пчелите са ни нужни с много повече от меда – можем да подслаждаме и със захар, но за да се появи всичко от нея до чая, в който я разбъркваме, са необходими те. Запознаваме се на бавен каданс с всеки в кошера, от кралицата до търтея, както и с детайли как промяната в земеделието и в устройствата ни влияят на пчелите – и какво можем да направим за това.
КАНАЛЪТ
Целта на NASA, казват сами, е да правят солидна наука, която после може да се използва от всеки на планетата – затова пълнят YouTube канала си NASAClimate с кратки анимации, видеа и лекции около работата им. Уебсайтът climate.nasa.gov разяснява допълнително – отговарят на всякакви въпроси, от бързината на топящите се полюси до дали оригването на кравите наистина допринася за затоплянето на планетата (да, защото отделят доста метан). Всъщност леките шеги на гърба на кравите са там вероятно в опит да балансират иначе доста песимистичните данни и видеа, в които добри новини рядко се срещат. Поводът за оптимизъм е този: често говорят за личната ни отговорност в натиска към общини, политици и бизнеси да взимат мащабни и добри решения. Така и нещо по-голямо от това да откажем найлончето в плод-зеленчука изглежда в наши ръце.
Часът на Земята е на 30 март от 20:30 до 21:30 и на wwf.bg
