Arctic Monkeys от Роял Албърт Хол
Преди две години тези момчета, които промениха лицето на инди рок музиката в мейнстрийм участъците, излязоха с албума Tranquility Base Hotel + Casino и го показаха в пълния му блясък чрез турне. Спирката им в Роял Албърт Хол се помни с 20 парчета, сред които I Bet You Look Good on the Dancefloor и Why‘d You Only Call Me When You‘re High?, а на 4 декември звуците от там излизат на плоча с плакат от концерта, двойно сиди и дигитален достъп. Освен че ще ни зарадват с този близък момент, всички пари от продажбите отиват за War Child UK – благотворителност, която помага на деца във военни зони, като ги защитава, образова и рехабилитира от ужасите на войната.
Джими Хендрикс от Мауи
Винаги сме гледали на добрата страна на хипи ерата в Америка със сърца в очите, а сега документалният Music, Money, Madness… Jimi Hendrix In Maui ни приближава до един от героите ѝ. До средата на 1970 Джими работи по Electric Ladyland и оглавява ключови фестивали, докато строи собствено студио. Когато тръгва за Мауи, мениджърът му е нахъсан за филм със заглавие Rainbow Bridge. Местните чуват, че могат да гледат Хендрикс без пари, и концертът се увенчава с успех. За съжаление по-късно същата година Джими умира и филмът се проваля. На 20 ноември обаче Music, Money, Madness… Jimi Hendrix In Maui взема цялото преживяване от острова и пълното изпълнение на Хендрикс от концерта, за да ги увековечи в диск и троен винил.
Ник Кейв от Александра Палас
През юли тази година Ник Кейв седна, елегантен както винаги, пред пианото в празната Александра Палас и изсвири 21 парчета. Концертът беше стриймван по целия свят, а запис от изпълнението, наречен Idiot Prayer: Nick Cave Alone at Alexandra Palace на свой ред обикаля киносалоните. Всичко започва като пиеса: Кейв записва последни мисли в тефтера си, тръгва в полусянка по внушително стълбище, през богато декорирани помещения, за да стигне до празната зала и да заеме мястото си пред пианото. Оттам насетне всичко е музика. И невероятно въздействащото присъствие на Ник Кейв, който за пореден път изглежда не като музикант, а като проповедник.
