Определено е доста трудно. В началото и четирите ходехме навсякъде, но сега най-сериозно с проекта се занимава Антония. Аз съм в майчинство, един месец след мен роди и другото момиче – Валентина. Ние сме доста голям екип вече. Освен нашето ядро с нас работи и Кристина, която взима мерки, движи нещата с конструкторката, посреща клиенти в ателието. Има и доста други хора по трасето.
Всяка от вас има ли и други лични проекти, или сте се фокусирали изцяло върху Knapp?
Като начало започнахме Knapp като хоби, всяка от нас си имаше друго задължение, но все повече този проект започва да измества всичко останало и да се превръща във водещ. Засега обаче всяка от нас работи нещо друго, от което се прехранва, защото колелото се върти, реинвестираме и е трудно да живеем само с това.
Планирате ли да превърнете модата от хоби в сериозен бизнес?
Това ни е целта. Но не знам кога ще стане, тъй като в България мисленето на жените по отношение на модата, която правим, е доста различно.
Само за година и половина обаче успяхте да създадете много приятна вярна публика.
Това страшно ни вдъхновява – че за толкова кратко време успяхме да намерим почитатели. Има доста жени, които идват в ателието при всяка нова колекция. Приятно е!
Кои са най-силните клишета, с които се борите?
Най-странно ни е твърдението, че една наша дреха не може да се носи в ежедневието. А всъщност красивата и различна дреха няма нужда от повод, за да бъде показана. Сблъскваме се със странни мисли, но непрекъснато се опитваме да обясняваме нашата гледна точка.
Къде намирате вдъхновение?
Като тръгнем към новата колекция, се събираме и всяка една започва просто да разказва какво є е направило впечатление. Много често импулсът ни идва от наши приятели, които минават през ателието. В последната колекция например имаме мече (вместо колелото от миналото лято) – като идея дойде от наш приятел, който ни вдъхнови с мечетата Харибо. Когато се събираме всички заедно, тогава се раждат добрите идеи.
Ако трябва да определиш ролята на всяка в това модно колело, каква би била?
Антония е двигателят – от нея кипи страшна енергия, тя може денонощно да работи и да се занимава с това, тя е и най-големият ентусиаст сред нас. Ние с Валентина в момента сме на по-заден план, защото си гледаме децата, но отговаряме за разни организационни неща, за избора и доставката на платове, аз движа и финансите. Виолета е най-силна в организацията. Но тя сега е в Кипър и за последното събитие се включи Криси, която е много важен човек.
Как поддържате комуникацията?
Основно по телефона. Имаме си и наши дни – всяка събота се събираме, задължително. Естествено и социалните мрежи са ни от полза.
Вълнувате ли се от реакцията на хората, как им се стори последната колекция?
В деня на събитията адреналинът е суперсилен, защото тогава виждаш реакцията на публиката на живо. Ние сме зад кулисите обикновено и там е страшен екшън, но всяка минута неспане си заслужава заради блясъка в очите. Мисля, че мина доста добре, и се надявам да сме се харесали на тези, на които трябва.
Как преживявате наглото копиране на ваши модели, имаше случай с една риза, после рокля?
Дразним се доста, въпреки че то почти всичко е измислено. Но когато видиш твой модел, изпълнен по крайно лош начин, нагло и дори грозно, с евтина и неподходяща материя, не е приятно. Не можеш обаче да се пребориш, това е във всеки бранш.
Вие държите изключително на добрата реализация и платовете, но малко хора имат културата, за да оценяват това по правилния начин?
Да, това е едно от нещата, които не разбираме. Дреха, специално конструирана за твоето тяло, е едно, конфекцията – съвсем друго. Ние произвеждаме не повече от четири-пет бройки, за да може наистина жената да се чувства специална. Трудно е да измисляме непрекъснато нови модели, но това е концепцията ни.
Следиш ли българската мода и струва ли си?
Досега не съм била твърде заинтригувана, повече се занимавах с това, което на нас ни се иска да направим и кажем. Напоследък ме радва, че има все повече млади хора, които показват свои неща на различни събития. Това са местата, където можеш да видиш какво правят младите и талантливи българи.
