в разстояние на месец чуваме и четем “Весела Коледа и честита Нова година” средно по толкова пъти на ден, че накрая просто ни се ще да забегнем в Непал и да преминем към политеизма. Все едно – спасение няма, поне до 10 януари.
Коледните песни:
не е ясно защо в последните две седмици на декември управителите на всички магазини, кафенета и прочeе публични средища дружно решават, че на света не съществуват други парчета освен Jingle Bells и Let It Snow. Какво им е на ранните Black Sabbath, питаме?
Кичозната украса:
тенденцията светещите елени, механичните дядоколедовци и пеещите картички ежегодно да умножават броя си расте в притеснителна прогресия. Ясно е, че по това време на годината мирът и благоденствието царуват над Земята, но дали наистина им е необходима цяла АЕЦ за целта? И въобще какво общо има мърчандайзът с Рождество?
Навалицата:
идеята да се юрнеш за подаръци на цялата рода до девето коляно в последния момент е меко казано глупава, но пък за сметка на това хрумва на около 90 процента от пазаруващите. Ако сте сред тях – честито, сега можете спокойно да си благодарите за блъсканицата в метрото и за опашките пред касите.
Филмът Коледата невъзможна:
от заветната 1996, когато е кинопремиерата й, историята за това как завреният в стереотипа на гузен баща Шварци прави лошите на пух и прах, за да осигури мечтания подарък за хлапето си, се излъчва със задължителните три повторения по почти всеки филмов канал абсолютно всяка Коледа (а понякога и през юли). Стига бе, хора, дори Терминатор‑ите спряха на 4…
