Коя е АННА НЕПОПРАВИМАТА?
Анна Политковская – руски журналист, правозащитничка и яростен критик на чеченската война и на режима на Владимир Путин. С работата си в Новая газета тя се превърща в глас на онези, които нямат право да говорят – жени, войници, жертви. Убита през 2006 г., тя остава символ на смелостта да свидетелстваш дори когато истината е неудобна, самотна и смъртоносна. В по-долните редове ПРОГРАМАТА разговаря с Невена Калудова – жената изиграла този непоправим образ.
Представлението се играе на 30.04.2025 г. в зала на РЦСИ Топлоцентрала от 19:00.
Анна казва: Не съм политически коментатор, а просто човек, който изразява емоционалните си реакции и записките си от канавката. Колко политически образован трябва да бъде човек, за да създава политическо изкуство, а за да критикува? Не е ли всичко лично политическо?
Не знам доколко политически образован трябва да е човек, за да прави политическо изкуство, но смятам, че е добре да бъде достатъчно образован, за да различава истина от лъжа. Всъщност във всеки сериозен и задълбочен театрален акт има и политически контекст. Така е било винаги. В нашия спектакъл добавена стойност е, че разказваме за историческа личност и от сцената звучат исторически факти. Не ми харесва определението политически театър. Страхът и напрежението, в което живеем, кара хората да спират да виждат, да чуват и да говорят за войната. А продължават да загиват деца. Не може да се мълчи.
Наша основна цел, докато репетирахме Анна – непоправимата, беше да се държим далеч от пропагандата. Вземахме пример от независимия дух и безпристрастния стил на Политковская.
Политковская често пише за страха – не страха от смъртта, а от това, че никой няма да забележи истината. Как се справяте с това като актьори – с риска думите ви да са лишени от чувство въпреки усилието, тялото и болката?
Самата аз на моменти действах като журналист, проверявайки различни гледни точки и позиции. Но фактите са там – в нейните репортажи и в пиесата на Стефано Масини. Всеки може да ги прочете в нейната книга Нищо повече освен истината. А до истината се достига с много работа и мислене. А мисленето днес е толкова демоде. Всичко идва наготово, по формули и рецепти. Анна е била журналист, който работи на терен. Преживяла е ужаса на войната с клетките на тялото си. Затова въпросите ѝ са директни и остри, пропити с болка и страдание за човешките жертви. И това я прави мерило за професията. Днес вече се провеждат интервюта, подготвени чрез ChatGPT. Дали това е журналистика? До каква истина води? И дали тази истина е добра за нас като хора?
Има ли победен край? Какъв е твоят личен/артистичен финал на тази история? Победата ли е, че още говорим? Че се играе спектакъл като този?
В нашия спектакъл няма рецепта. Имаме теза и сме готови да влезем в диалог с публиката. Аз виждам лицата на хората на финала на представлението. Те са не само развълнувани, но всеки един е потънал дълбоко в собствените мисли и усещания. Тогава си казвам, че целта е постигната. А именно – хората не само да научат историческата истина, но и да почувстват несправедливата реалност, която произвежда една диктаторска система.
Слава богу, че живеем в страна, където все още може да се прави критически театър. Въпреки че е трудно. Много трудно. Благодарение на партньорството на Топлоцентрала и подкрепата на Столичната община успяхме категорично да се заявим в софийския културен афиш. Вече една година билетите за Анна – непоправимата са разпродадени дни преди представлението, а отзвукът е силен и емоционален. Ние сме първите, които поставят пиесата в Източна Европа и се гордеем с това.
Оттук нататък за нас е важно да пътуваме не само в други градове, но и извън границите на България. Вече получихме покани от различни места, но до този момент не откриваме механизма и финансовата подкрепа, за да осъществим тези гастроли. Моето усещане е, че във въздуха витае страх и предпазливост. Но страхът не е добър съдник. Важно е да говорим по трудни и болезнени теми. Театърът е пространство, където това се случва по съзидателен и емпатичен начин.
