Тя направи най-американския филм от години насам, въпреки че по произход е от Китай. Очевидно това не влияе върху изкуството ѝ, а може би липсата на тези граници я хвърли в небето като първата жена, която си тръгва със Златен глобус за най-добър драматичен филм и най-добър режисьор (и двата за Nomadland) от церемонията преди броени дни.
Макар да звучи сякаш Клоуи Джао е изгряла вчера, както обикновено става в живота – успехът за една нощ отнема поне десет години. Тя привлича внимание още с първия си филм Songs My Brothers Taught Me – драма за живота на съвременни индианци, която получава премиера на фестивала Сънданс, а по-късно и номинация за най-добър кино дебют в Кан през 2015. Никой не може да повярва, че е родена в Пекин, в семейство на директор на фабрика за обработка на стомана – толкова искрено американски е нейният филм. Въпреки старта в живота Клоуи Джао от тийнейджърка живее в Лос Анджелис, а западната култура я прегръща отрано.
Следва The Rider от 2017, който изследва другата страна на Дивия запад – съдбата на модерните каубои. Филмът събира в шепите си комерсиален успех по стандартите на арт хаус киното и донася на Клоуи Джао още няколко статуетки от престижни инди фестивали. По това време вече започва да се усеща стилът на режисьорката, а предизвикателството на продукциите ѝ е, че и в двата си филма използва истински хора вместо актьори. В емоционален план двете заглавия също са неразривно свързани – по време на снимките в индианския резерват Клоуи Джао се запознава с Брейди – каубой, който е пострадал от нараняване на главата след инцидент на косъм от смъртта. Неговият разказ се превръща в сценарий на втория ѝ филм, където той играе версия на себе си.
В това отношение Nomadland е първата по-традиционна лента на Клоуи Джао – наред със задължителните модерни номади той включва професионални актьори в главните роли, при това какви: Франсис Макдорманд (носителка на 2 награди Оскар) и Дейвид Стратърн с номинация от Академията за ролята си в Лека нощ и късмет. Филмът е базиран на сериозно проучване и книгата Nomadland: Surviving America in the Twenty-First Century. Въпреки по-големия размах на продукцията Клоуи запазва инди подхода – филмът е режисиран, написан и монтиран от нея самата. Нещо, което публика оценява високо, защото Nomadland се рекламира от уста на уста, обира дълъг списък с награди, а в резултат на положителна фенска реакция даже получава серия прожекции в IMAX, за да могат всички да влязат в смазващите му живописни кадри на възможно най-голям екран.
Nomadland натрупва толкова позитивни ревюта, че в момента е сред заглавията с най-висок рейтинг, докато се качва и във всички списъци с най-добрите филми на изминалата година. От тук следващата логична стъпка са номинации и награди Оскар, колко и какви обаче – тепърва ни предстои да разберем. Стискаме палци Клоуи Джао да остави трайна следа в кино историята – с уникален стил, неповторим почерк и важни постижения за жените във филмовата индустрия.