Естественият им дом са горите, планините и тундрите на Северна Америка, преди през 20-те години на миналия век в Европа да проскърцат вратичките на първите ферми за кожи. Така американските норки стават жертвено животно на многомилионен бизнес и са размножавани и натъпквани в кафези с единствената цел да бъдат съблечени от красивата им козина. Ноември е месецът, в който тя се сгъстява. Тогава ги хвърлят в газова камера или ги умъртвяват с електрошок, одират ги и пращат кожата им по линията към следващото палто. Все още има хора, способни да носят подобна дреха.
Век по-късно все още има и такива ферми. В много европейски страни те масово са затваряни и ужасяващата практика е забранена, а по данни от 2017 вече 750 модни компании са спрели да използват ценни кожи. В същото време обаче през 2013 у нас тъкмо отварят две ферми. По-голямата, край старозагорското село Маджерито, планира да отглежда по 400 000 норки на година, но засега успява да убива по само 120 000. Представете си ги заедно. Наблъскани са в клетки по няколко, когато природата на тези хищни и ревниви за територията си гризачи е да живеят на километри едни от други – иначе се изяждат взаимно или се самонараняват. Наричат ги инвазивен вид, защото са много адаптивни, всеядни, разнасящи зарази и наистина опасни за биоразнообразието, ако са прекалено много на едно място. Колко тревожно може да бъде, ако стресираните във фермите норки избягат и се озоват в някое село, каквито сигнали все по-често чуваме? Също колкото е безмилостно, че изобщо са развъждани така.
Жестокостта към норките и опасността, която те носят, са двете страни на една и съща монета. Тя просто трябва да бъде извадена от употреба. Междувременно от Националната гражданска инициатива за забрана добива на ценни кожи в България, които успяха да внесат искане за затваряне на фермите в Народното събрание, апелират да подкрепим кампанията на ngi.caai.bg. Колкото и кратък да е призива, би било огромно, ако помогне депутатите да чуят това и да спрат машината за кожени палта на безчовечна цена.
