Красно село

Малкият квартал Красно село е място, което дори кореняк софиянците не познават добре, освен ако нямат роднини там или пък ако по стечение на обстоятелствата самите те не са от квартала. Каква по-добра причина да се впуснем в малките му улички, да надзъртаме между блоковете и де се взрем в свидетелствата за над 120-годишната квартална история?Подхвърленият от един приятел въпрос ”Наистина, какво има в Красно село?” изглежда риторичен. Отговорът, обаче, не е ”Нищо”. Напротив – това е един от софийските квартали, които имат най-дълга история и могат спокойно да послужат като нагледна демонстрация за това какво са донесли различните епохи на нашия град.За разлика от всевъзможните съвременни квартали и предградия, Красно село започва своето развитие още след Априлското въстание, когато Димитър Н. Гергов бяга от Панагюрище, а години по-късно окончателно се установява в един абсолютно пуст район – доволно отдалечен от София и на практика близък единствено до тогавашното село Бояна. Чак по-късно, покрай строежа на трамвайната линия към Княжево, мястото живва и започва да се пълни с бежанци от Западните покрайнини, Тракия, Вардарска Македония и Добруджа.Всъщност, подобна е и историята на близкия квартал Лагера, който възниква като поселение тъкмо покрай добруджанци, принудени да напуснат родния си край и да търсят дом другаде по българските земи. Красно село се присъединява към разрастващата се столица чак през 1951, но пък дотогава е набъбнал като големина и инфраструктура и си е просто идеален за квартал.Днес, разбира се, Красно село не просто не е далече от центъра на града, а направо е близо до него, особено в сравнение с някои части на започващата малко по-надолу Обеля. Кварталът е заклещен между Белите брези, Борово и Славия, като често границите му се бъркат, но за нас те са съвсем ясни – бул. Цар Борис III, бул. Гоце Делчев, Ген. Тошев/Дойран и Тодор Каблешков.Заслужава си да отбележим, че през сърцето на Красно село препуска Боянската река, която се впуска в подземното си корито точно преди да достигне Цар Борис III, а също така – тук е едно от малкото места, на които по стените на блоковете вместо ЦСКА и Левски, гордо е надраскано Само Славия!Вероятно най-своеобразното място наоколо е пазарът, намиращ се на пресечката на Цар Борис III и Гоце Делчев. Полупокрит, полуоткрит, предлагащ всичко – от прясно месо до банички със съмнително качество, от плодове до евтини пластмасови играчки и от праз до парфюми, пазарът е шумен, претъпкан, ароматен, приятен и неприятен едновременно – силно ориенталски по своя характер, но пък нужен на местните, които се тълпят там от десетки години.По-навътре откриваме плетеница от малки улички, една агломерация от огромни соц понелки с по шест входа, ниски ЕПК блокчета и останали от време оно къщички, част от които – построени от упоменатите по-горе бежанци (и за жалост – неремонтирани от онзи светъл миг).При разходката си тук ще откриете и църквичката Св. Св. Кирил и Методий, и приятни детски градини, и зелени кътчета, и прашни булеварди, сиви паркинги, една-две приятни кръчми, спокойствие, неспокойствие…Изобщо – всички плюсове и минуси, които правят София това, което е.