Страхотно място е Кристал – постмодерно, дошло след класиката (смее се). Неслучайно в списъка, който служи като интро към книгата, пиша ”да си бил на пейка парти на Кристал”. Не знам дали си забелязала, местата в града ни се въртят – преди актуални бяха Паметникът, Седмочисленици и Народният театър, сега е ред на Кристал. Когато тук заковат пейките за земята, ще изберем друго място.
Това със заковаването на пейки може да е метафора за онази София, която не харесваме.
Да. Тъкмо това ме дразни в града ни – липсата на въображение. Тази стерилност вреди – също както строгата подредба на чиновете в училище. А всички всъщност харесваме Робин Уилямс в Обществото на мъртвите поети, нали така?
Връщаме се към изкуството, тогава. Определено имаш влечение към кратката форма на разказване.
Това, вероятно, е най-мързеливият начин на писане, макар че и той си има своите особености. Разказите могат да бъдат много по-разнопосочни от един роман, да кажем, затова са и по-освобождаващи.
Как се стигна до идеята за сборник с разкази, посветени на София?
Когато приключих с работата над третата си книга, бях решил да пиша разкази, свързани единствено с мобилни телефони. Но темата някак не успя да се развие с лекотата, която очаквах. Впоследствие включих телефонен разказ в настоящия сборник, но доста го обработих.
Когато се появи списъкът-разказ Да изживееш този град, много хора се впечатлиха от него, откривайки в реалните места, изброени там, частици от собствения си град, благодарение на които София е всъщност дом.
Първоначално исках да опиша перфектния ден на един софиянец. Сюжетната нишка, обаче, ми се губеше. Около протестите миналата година много хора си позволиха да плюят София, което много ме подразни, но ме мотивира да довърша започнатия списък и така всъщност се оформи текстът, който послужи за въведение към книгата.
Убеден си, че би могъл да контрираш всеки, който казва, че София не е България.
София е България и не просто защото е столица, а защото всеки се чувства по един или друг свързан с този град – има или роднини тук, или приятели, или и двете. Тук се случват толкова много неща, което допълнително придава важност на София. Пловдив, да кажем, също е готин град, но просто не е моят.
Ставайки дума за места, към книгата има и специално мобилно приложение, Live from Sofia.
Целта е да изживееш София – в приложението присъстват местата, които съм споменавал в книгата си и всеки би могъл да се отбележи, посещавайки едно или друго място. Списъкът е отворен за добавяне – ако книгата вече не беше излязла от печат, бих сложил в него и графитите в Хаджи Димитър, например.
Приложението е полезно и от туристическа гледна точка.
Разбира се, даже книгата ще излезе и на английски език, именно с тази цел – да популяризира града ни сред туристите, които идват тук. Ако се опиташ да изживееш града пълнокръвно, ще откриеш в него толкова много неща и никога няма да си помислиш, че София е скучен град. Важно е човек да се чувства добре тук.
Разказите са се облегнали на реални места, но на реални случки ли са базирани?
За мен литературата е преди всичко в способността й да надгражда реалността. И това е ценното в нея. Дори събитието да е много близо до действителността, самата подредба на думите и изреченията вече го поставя едно ниво над нея – София 2.0. Разказът за Петте кьошета е точно такъв например.
Накъде е тръгнала София днес?
По-скоро ми се иска да видя версията 2.0. Както казах вече, в действителност всичко е малко по-стерилно отколкото трябва да бъде. Споменах закованите пейки, но също и евтиния нов паваж с гигантските циментови фуги, китайския мрамор в метрото… евтина работа, която не заслужаваме. От другата страна е казусът с паветата на Иван Асен II, например. Много се радвам, че успяхме да ги запазим. Всеки ден минавам оттам и щеше да е супер нелепо да ги разкараме, за да не им друса на бакшишите.
Има ли разказ, който да не е намерил място в книгата?
След Петимата от Петте, с който завършва сборникът, исках да напиша разказ за улица Щастие – действителна улица, която се намира в Люлин. Но ще й намеря място някъде другаде. След 10-20 години бих написал друга книга за София, друга версия за нея. Всяко време носи със себе си своята история, която може да бъде разказана.
Повече за Акесандър Шпатов прочетете на facebook.com/shpatov.kratkigradski
#НаЖивоОтСофия е в книжарниците от издателство Colibri, 12лв
