Силна корица, сигнално червено!
Да, нали, много добре се получи. Това е втората корица, която ми прави Светлана Мирчева. Гледахме много детективски романи и тази е по правилата – името на автора трябва да е разположено централно и да е по-голямо от името на романа.

Разкажи накратко какво се случва в Къщата?
Главният герой е частен детектив, който трябва да разследва опит за убийство в къщата на много популярно риалити шоу. Тъй като предаването не може да спре, а той не може да влиза в къщата, трябва по някакъв заобиколен начин да разбере всичко за участниците, за да разкрие кой от тях е извършил престъплението. И има изненади, класически за детективски роман.

Как се подготви да напишеш детективски роман? И как въобще ти дойде идеята?
Четох много такива романи, а и превеждах. От няколко години превеждам Робърт Паркър, който е доайенът на съвременния американски детективски роман. Супердобър е. И ми се прииска да пробвам някакъв такъв експеримент с формата. При Робърт Паркър е почти като драматургия. Има две изречения, които ти казват къде се намира главният герой, кой с кого си говори, кой с какво е облечен. Останалото е само диалог. Аз понеже имам някаква фобия, че не съм достатъчно добър в диалога като писател, и реших да се пробвам в нещо, което има адски много диалог. Точно за да видя дали мога.

И можеш ли?
Това ми е първата книга от години насам, за която не бях съвсем сигурен, че се е получила. Като я написах, не бях сто процента убеден, че е готина, и трябваше да я покажа на някакви хора. Притеснявах се какво ли ще кажат, но те пък всички много я харесаха.

Често при теб нещата се случват по добре познати улици и места, още от Електрочакра, която започваше в подлеза на хотел Плиска. Много е готино. В Къщата има ли такива моменти?
Да, даже много повече. Места, ресторанти, включително и този, в който седим в момента – цяла глава в книгата се случва тук в Checkpoint Charly.

Риалити предаването в романа се казва Къщата и напомня доста на Big Brother, в който ти работеше по едно време, даже беше гласа на Big Brother. Как се навързаха нещата?
Реших да напиша детективски роман преди около една година. Поиграх си с няколко идеи за какво би могло да се разказва и това с риалити предаването ми се стори най-интересно. А от Big Brother имам някакви наблюдения, които ми влязоха в работа много приятно. Има някакви технически неща, които иначе няма как да знам. Но предаването не копира Big Brother, всъщност би могло да бъде всяко друго риалити шоу. Използвал съм го по-скоро като символ.

И все пак едва ли случайно книгата излиза точно сега, докато тече новия сезон на Big Brother?
Случайно е. Докато готвехме романа за печат, не знаехме кога започва сезонът. Принципно гледам есента или зимата да имам нова книга, защото декември имам рожден ден и си правя подарък. Книгата сега беше готова и само малко ускорихме издаването – естествено, съобразихме се леко, като разбрахме кога почва сезонът.

Вече пишеш по-съвременни истории. Кое ти е по-интересно и кое по-трудно – да пишеш за някакви нереални светове или за нашия в момента?
Всяка книга ми е интересна. Иначе тази например ми беше малко по-лесна за писане – и от Ела при мен, и от приказките. Не трябваше да измислям цял свят и как точно се случва всяко едно нещо в него, а използвах истинския свят, в който знам как се случват нещата. Това е по-лесно.

Вече мина през много жанрове, какво ще бъде следващия път?
Следващата ми книга ще бъде, живот и здраве, детски научнофантастичен роман. Утопичен роман за деца, в далечното бъдеще, с космически кораби и такива неща. Сега почвам да я пиша.

Нещо много започна да пишеш за деца.
Е, само за втори път ще ми бъде след приказките. А и те не бяха съвсем за деца. Тази ще е съвсем детска, ще има говорещи животни, извънземни…

Какво стана с идеята за фентъзи на Робърт Блонд и Ейдриън Уейн?
Остана си само идея.

Известно е, че обичаш киното, иска ли ти се някоя от книгите ти да бъде филмирана или да напишеш нещо за кино?
Да, минавало ми е през ум, но не съм правил концентрирано и активно усилия това да се случи. Имам една идея за нещо, което е като за кино, но това все още е далече в бъдещето. Всъщност мисля, че Къщата е доста филмируема, абсолютно. Така че, да, отворен съм за всякакви предложения (смях).

Пишеш сутрин преди работа – случва ли се като отидеш в офиса още да си в книгата?
Не, много добре съм се научил да си отделям нещата. Имам си малки технически правила. Ходя до работа пеша, зяпам някакви неща и постепенно започвам да се настройвам за обичайните всекидневни глупости, които ми се налага да върша.

Къщата е в книжарниците от издателство Обсидиан, 12лв